Данните, които партиите са представили в отчетите си пред Сметната палата, показват, че разходите за медийна реклама в България в сравнение с други европейски страни имат несъразмерно голям дял спрямо общите суми, похарчени в предизборната кампания. Изводът е на Института за развитие на публичната среда и се базира на изследване на десет страни от ЕС. Неправителствената организация е сметнала, че от общите разходи за почти 18 млн. лв. за реклама в медиите са отишли 9 329 536 лв., или 52 процента. Това са само официално оповестените данни и не включват плащанията под масата, които, знае се, не са малки.
Вестник БАНКЕРЪ прояви интерес към темата още по време на предизборната кампания и направи свой собствен мониторинг. Той се базираше върху данните, предоставени от медиите, които от тази година са задължени да обявяват рекламните си договори с партийните централи. В него бяха включени главните национални медии – БНТ, Би Ти Ви, Нова, TV 7, вестниците 24 часа, Труд, Преса, Монитор, Стандарт, Телеграф и сайтовете vesti.bg, mediapool.bg, dnevnik.bg и capital.bg. Не всички от тях обаче бяха спазили задълженията си по Изборния кодекс да публикуват договорите на сайтовете си.
Струва си да припомним съпоставката, която направихме между отчетите на партиите, излезли преди около месец, и числата, обявени от медиите преди вота. БСП обяви, че за реклама в електронните медии са вложили 1.4 млн. лв., а в печатните – 284 хил. лева. Ако човек се осланяше на честността на медиите обаче, щеше да пресметне, че похарчената от тях сума е в пъти по-ниска – към 613 хил. лева.
Бившите управляващи от ГЕРБ са се бръкнали с 626 хил. лв. за присъствие в електронните медии и с 250 хил. лв. за печатните, както и с още 77 хил. лв. за интернет пропаганда. Според наличните данни от големите медии обаче партията на Борисов – Цветанов е похарчила за предизборната кампания около 116 хил. лева. Излишно е да напомняме, че в тази сметка не влизат медийните договори за популяризиране на еврофондовете, сключени по време на управлението на ГЕРБ. Неотдавна обаче земеделският министър Димитър Греков оповести, че предшественикът му Мирослав Найденов е похарчил 27 млн. лв. за медии и реклама. Част от вестниците и телевизиите, които се облажиха от тези пари, изоставиха ГЕРБ, след като те паднаха от власт – други все още му играят по свирката.
ДПС, което е направило най-скъпата предизборна кампания, е платило 854 хил. лв. за медийни услуги. Според договорите, публикувани от средствата за масова информация, които попаднаха в нашия предизборен мониторинг, обаче движението трябваше да е платило едва 168 хил. лв. с ДДС.
Четвъртата парламентарна партия – Атака, пък се е охарчила със 105 338 лв. за частни телевизии и радиа. БНТ е получила 61 614 лв., БНР – 1032 лв., а за интернет медии са отишли 2500 лева.
Че медиите не спазват стриктно изискванията на изборното законодателство, показа и проучване на Асоциация Прозрачност без граници, която е изследвала 177 местни и регионални издания и телевизии. Резултатите са показателни – само 10.17% от тях са публикували договорите си, както са задължени по закон. От организацията оповестиха неотдавна, че най-честото констатирано нарушение в предизборната кампания е скритата реклама. Другите грехове, които са били наблюдавани, са негативните кампании, купуването на гласове чрез благотворителност и започване на предизборната реклама преди официалния й старт.
И така, сивият сектор в политическата реклама остава силен. Няма как да се прецени доколко той е бил повлиян от рестрикциите, които законодателят въведе в Изборния кодекс. Тази седмица все пак излезе и една обнадеждаваща новина – Мая Манолова се обяви за обозначаване на платената политическа реклама. Ако успее да убеди мнозинството в ползите от подобна промяна на Изборния кодекс, ще се направи огромна крачка към повече прозрачност.
