На 29 юли се навършват 96 години от смъртта на генерал-лейтенант Иван Колев, български офицер, известен още като бащата на българската конница. Той е роден на 25 август 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от село Чоба (Пловдивска област).
Образованието си завършва в родното си село и в град Болград. През 1884 г. заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд. Година по-късно участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.).
През 1887 г. завършва Военното училище в София, произведен е в първия офицерски чин – подпоручик, и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва за двегодишно обучение във Военната академия в Торино, Италия. Военната си кариера продължава и след нейното завършване. През май 1902 г. Иван Колев е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. Две години по-късно е повишен в чин подполковник и назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция. През периода 1908-1912 г. той командва Лейбгвардейския конен полк.
Първата балканска война го заварва като началник-щаб на Ямболския укрепен пункт. През ноември 1912 г. го назначават за началник-щаб на III-а армия, а през май 1913 г. – за началник-щаб на V-а армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война Иван Колев е инспектор на конницата и командир на I-ва конна дивизия.
Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа. Безспорна е и заслугата му за успешното приключване на Добричката епопея от 5-7 септември 1916 година. На 28 юли 1917 г. големият български пълководец е произведен в чин генерал-лейтенант.
Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, той заболява и на 29 юли 1917 г. умира във Виена (Австрия). По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.
Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища. Продължава и работата по идеята за издигане паметник на прославения генерал в Добрич.
На него големият български поет Иван Вазов посвещава своето стихотворение bdquo;Добруджанската конница, Любомир Бобевски – баладата Конникът генерал и одата Генерал Колеву!, а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, известният български белетрист Йордан Йовков пише разказите Белият ескадрон (1916 г.), Триумф (1916 г.), Мустафа ачи (1917 г.) и През езерото Туркойа (1917 г.).
nbsp;
