Всички политици без изключение, като наближат избори, завъртат латерната с поредните лакардии и ухажват туристическия бранш, че този отрасъл ще стане приоритетен за страната. Но когато седнат в министерските кресла, обещанията им потъват в канала на безвремието. Сегашното управление не направи изключение.
Това е обобщеното мнение на хората от туристическия бранш след последните назначения, които правителството направи – за шеф на Слънчев бряг АД е избран… строител.
Очевидно заслугите към туризма на новоназначения началник на държавното акционерно дружество – Йордан Георгиев, се изчерпват с това, че работи в района и че е от Созопол. Явно не са били без значение и личната му ангажираност, и отдадеността му на работата като заместник-шеф на предизборния щаб на социалистите в Бургас при последните парламентарни избори. Запознати с битието му разказват, че той е лична кандидатура на депутата от Коалиция за България Димчо Михалевски, за чиято кампания Георгиев работил усилено. Неговите другари не са успели да го пробутат за областен управител, тъй като предварително обещаното му място бе заето от Павел Маринов. Но винаги може да се намери удобно кресло за партийния другар. За да се случи това назначение обаче, то трябва да мине през общо събрание на акционерното дружество. Нека не забравяме, че макар и да е държавно предприятие, Слънчев бряг все пак се подчинява на разпоредбите на Търговския закон, а не на партийните правила.
Запознати със ситуацията разказаха пред в. БАНКЕРЪ, че прогнозите за бъдещето на държавното предприятие далеч не са оптимистични. А според градските легенди номинацията на Георгиев не е случайна – той бил подготвен да стане реалният му ликвидатор.
Това не е единственият трус
в туристическия бранш тази седмица.
За ресорен заместник-министър по туризма бе избран алкохолният търговец Бранимир Ботев, но голяма част от браншовиците отказаха среща с него. Нещо повече – шестнадесет организации, които бяха номинирали за поста своя представител – председателя на съюза на собствениците в Слънчев бряг Елена Иванова, излязоха с протестна декларация. Според Веселин Налбантов от управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация за пореден път управляващите са пренебрегнали експертите в бранша. Те не отричат професионалните качества на Ботев в областта на еврофондовете, но подчертават, че собственикът на лозаро-винарска изба е далеч от проблемите им, а този ресор дава 16% от брутния вътрешен продукт, за който той е назначен да отговаря. Те определиха Ботев като интелигентен парашутист.
И настояват премиерът да преразгледа решението си за назначението на Бранимир Ботев и новият заместник-министър на туризма да бъде избран след обществено представяне на работните програми на кандидатите за висшия държавен пост и след публична дискусия между номинираните претенденти.
Междувременно стана ясно, че
крушката със сигурност си има опашка
Парите от държавния бюджет и тези от еврофондовете, които ще се харчат за реклама на България като туристическа дестинация, вече ще се раздават, след като бъдат изготвяни предварителни анализи за това към какви потребители и държави да се насочват. Кой обаче ще прави тези анализи? Практиката не обещава безоблачно бъдеще. Прясно назначеният заместник-министър, разбира се, обещава, че при разпределянето на това финансиране бизнесът щял да бъде включен. Коя част от него обаче също не става ясно.
Нека не забравяме, че всяка година от държавния бюджет се харчат милиони левове за изработване на рекламни телевизионни клипове, за сайтове и брандирани продукти за популяризиране на българските курорти. Но парите отиват най-вече в касите на чуждестранни специализирани издания и на световни телевизионни канали. От години тази дейност се е превърнала в златна кокошка за избраните фирми изпълнителки. Само през тази година бюджетът ще даде за туристическа реклама 28 млн. лева. През миналата година държавната хазна плати 23 млн. лв., а през 2011-а – 19 млн. лева. Голяма част от тези средства са от финансовия ресурс на оперативната програма Регионално развитие. За тази година от нея са използвани 20 млн. лв., за миналата сумата им е 15 млн. лв., а през 2011-а – 11 млн. лева.
По този повод не можем да не припомним скандала, който се разрази в началото на годината, когато бе представено поредното туристическо лого. За него бяха похарчени 1.65 млн. лв., а художествената му стойност беше, меко казано, нулева. Нещо повече – и специалисти, и обикновени наблюдатели го нарекоха яйца на очи. За капак то се оказа почти идентично с бранда на Киргизстан, за което източната страна е платила 500 евро на 19-годишен дизайнер. Според Ботев фирмата Обединение за бранд България, която прибра милиона за българското лого, сега щяла до го преработва.
За да бъде ясно за какво се харчат пари в туризма, щял да бъде създаден и нов Център за стратегически анализи в туризма, който щял да дава насоките за разходите.
