Кой да плаща предизборните изяви на партиите е въпрос, който вече започва да дрънчи на кухо. След серията публични дебати и обсъждания дори и най-големият профан проумя, че няма такова чудо като безплатна предизборна кампания. Но това не попречи на будните граждани, заедно с компетентните експерти по изборно законодателство, за пореден път да почешат езици по темата за справедливостта на партийните субсидии. Инициатор отново бе Мая Манолова, а трибуна на диспута даде целият състав на временната парламентарна комисия по изготвяне на нов Изборен кодекс.
Да изхвърлим парите от изборния процес, призова в прав текст Петьо Хаджиев от Гражданско сдружение за защита на гражданите, защото само така ще се сложи край на всички порочни практики. Колегата му Станислав Косаков пък предложи парите за предизборна кампания да се събират в специален фонд, 70% от който да се формира от дребни дарители. Така щял да се елиминира рискът партиите да изпадат в зависимост от едрия бизнес. И двамата обаче се съгласиха, че независимо откъде идват финансите, най-правилното решение е да се постави таван на разходите за партийна реклама, който да важи за всички политически формации, независимо дали са столетници или току-що родили се. Друга тяхна идея е да се фиксира подобна сума и за представителите на средствата за масова информация, за да не се облагодетелстват определени медии. По този начин ще се даде равен шанс на всички кандидати, а резултатите от изборите няма да са функция на изхарчените средства за кампанията.
Действително сега се харчат колосални суми и в условия на криза е логично те да намалеят, а отразяването в медиите да бъде безплатно, съгласи се председателят на временната комисия Манолова. Но и не пропусна да изтъкне, че въпросът едва ли ще бъде решен толкова лесно, защото самите граждански организации не са единни в исканията си. Основните опоненти са в двете крайности и или изцяло лишават политическите формации от държавна помощ, или им я предоставят, но без право на допълнително финансиране. Прокрадна се дори идеята да се върне моделът от близкото минало, когато политическите субекти имаха право на търговска дейност и припечелваха немалко от партийните си кафенета, но тя не трогна присъстващите. На даренията по принцип не се гледа с добро око, но ако сумите са в разумни граници, вероятно по-малко хора ще ги свързват с черни каси, обръчи от фирми и купуване на гласове, потърси златната среда Станислав Косаков и в крайна сметка предложи доброволно подарените суми да минават на строг отчет пред Сметната палата.
Според действащите сега разпоредби на Изборния кодекс контролният орган събира информация за всички суми над размера на минималната работна заплата, а когато дарението надхвърля 1000 лв., изисква декларация за техния произход. Трябва да отбележа, че парламентарно представените партии в момента поддържат много добро счетоводство и Сметната палата разполага с доста подробен публичен регистър с имената на дарителите и направените дарения. Единственият проблем е, че нямаме капацитета да провеждаме текущ контрол на информацията, която качваме в интернет по време на предизборна кампания, и извършваме одити чак след като получим партийните отчети, сподели директорът на палатата Валери Димитров. По думите му обаче затягането на правилата само ще усложни допълнително и без друго тромавата процедура. Личното му становище е праговете за деклариране на получените дарения да се вдигнат над 1000 лв., тъй като в момента одиторите хабят огромен ресурс да регистрират всяка сума над минималната работна заплата. Убеден съм, че и най-бедните хора биха могли за четиригодишен период да съберат едни 500 лв., които да подарят, затова смятам, че тежката машина на държавния контрол би трябвало да се задейства при по-високи суми, мотивира се Димитров.
Оказа се, че не по-малко затруднения на контролния орган създават и финансите на коалициите. Според изборното законодателство те са политически субект, който подлежи на отчет, но не и юридическо лице с единна банкова сметка и документация. В резултат общите средства се разпределят почти на тъмно, особено що се отнася до дарения, и на практика не става ясно кой с какви пари участва в коалицията. Затова експертите на Сметната палата ще настояват новите изборни правила да задължават сборните формации да излъчват партия, която да движи финансовите въпроси на цялата група. Подобни разпоредби ще са особено полезни и за инициативните комитети, издигащи независими кандидати. Те също получават подаръци по време на избори, но често се разпадат след вота, без да оставят никаква следа за приходите и разходите си.
Партиите защитават обществения интерес и избирателите са заинтересовани да им предоставят ресурс за това, опонира Стоил Стоилов, наблюдател на избори в чужбина, противопоставяйки се на предложението политическите формации да финансират предизборните си кампании с неясни средства от дарения. От различни форми на държавна подкрепа се нуждаят също новосформираните партии и инициативните комитети, които издигат независими кандидати, защото прокарват пътя на нови лица в политиката, от които гражданите винаги имат нужда, убеден е Стоилов. Вместо да превежда различен по размер субсидии, държавата би могла да подаде ръка на всички, като предвиди специални пакети за безплатно медийно отразяване на част от кампанията им или просто отпечата безплатно фиксиран брой предизборни материали. По този начин, без да плаща директно, тя ще осигури известна равнопоставеност на кандидатите, твърдят гражданските организации. Съвсем друг е въпросът как по-големите и по-платежоспособни партии ще организират кампаниите си над предоставената им обществена помощ (пък било то и само със средства от членски внос)и дали в сферата на собственото финансиране няма пак да се прокраднат съмнения за чужда конспирация?
С тази питанка приключиха последните публични обсъждания във временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс. По думите на Манолова колегите й няма да излизат в заслужена почивка, а ще посветят идния месец на усилено законотворчество. Ако някой има желанието да помага, каня ви вкупом да пишем кодекса у нас, отвори вратите на дома си заместник-председателят на Народното събрание и почерпи с бонбони и чаша кафе по случай края на парламентарната сесия. Според плановете обсъжданията на конкретните текстове от проекта ще започнат през септември, а до средата на октомври всяка парламентарно представена партия ще има възможност да се запознае с документа и да изготви свои предложения към него. Следват двете четения в пленарната зала, които трудно ще отнемат повече от месец, и ако всичко върви по план, в края на ноември и депутати, и избиратели ще могат да се похвалят с нов Изборен кодекс.
