Израел и палестинците подновиха във Вашингтон замразените от три години преговори за мир. Израелският министър на правосъдието Ципи Ливни и главният палестински преговарящ Саеб Еракат седнаха един до друг на маса за девет души в салон на Държавния департамент на ифтар – ритуална вечеря в Рамазана, прекъсваща постите през деня. Приемайки усмихнатите си гости, домакинът – държавният секретар на САЩ Джон Кери, определи момента като много специален. Кери, Ливни и Еракат бяха придружени от сътрудници, сред които новият специален американски пратеник за преговорите Мартин Индик. Съответно Кери, който има основна заслуга за подновяване на преките израелско-палестински разговори, прикани участниците в тях да намерят разумен компромис.
Диалогът беше замразен през септември 2010-а заради продължаващото заселване на евреи в Източен Ерусалим и на Западния бряг на р. Йордан. Подновяването му сега изглежда пълно с много риск и малко надежда, но все пак по всичко изглежда, че двете страни искат да опитат. Ситуацията поставя пред много сериозно предизвикателство и САЩ. Днес няма почти никакъв шанс да се постигне споразумение, което да сложи край на конфликта, но като накараха израелците и палестинците да седнат пак около една маса, Съединените щати на практика поеха отговорността да се стигне и до някакво съгласие. Сега те трябва преди всичко да понижат очакванията и да намерят реалистична тема за сближаване на позициите. Това означава да се настоява първо за споразумение за границите и сигурността, без същевременно да се изключва обсъждане и на въпроса за Ерусалим и бежанците.
Мнозина се запитаха защо държавният секретар Кери се съсредоточава върху израелско-палестинския проблем в момент, когато Сирия е затънала в гражданска война, Египет е в политическа криза, а Иран създава ядрен оръжеен капацитет? Още повече че неговото разрешаване не изглежда като ключ към стабилността в Близкия изток. Конфликтът между Израел и палестинците обаче е смес от опасни съставки в постоянна динамика. Сега може и да е невъзможно постигането на споразумение за прекратяването му, но без надеждни преговори за овладяване на положението то само ще се влошава.
През последните пет години населението на еврейските селища на Западния бряг нарасна с около 20%, а подкрепящите заселниците политици станаха важни фигури в израелското правителство. Според официални данни в тези селища живеят между 340 и 360 хил. души. Други 300 хил. евреи живеят в Източен Ерусалим, който палестинците искат за своя бъдеща столица. На Западния бряг, приеман от палестинците като основа на новата им държава, заселниците са построили музеи, университет, археологически паркове, молове, обекти на културно-историческото наследство, винарни… И посланието: тези селища ще останат тук няма как да бъде пропуснато.
Становищата на израелския и палестинския лидер може да изглеждат напълно различни по основни въпроси – границите, бежанците и Ерусалим,но никой от тях не подценява решимостта на Джон Кери и Вашингтон. Фактът, че държавният секретар постигна толкова много, обърка скептиците, които предричаха, че интензивната му дипломатическа мисия за съживяване на мирния процес ще пропадне. Скептицизмът обаче продължава да е в изобилие, а и самият Кери призна, че има много препятствия по дългия път към целта.
Критично важен е въпросът дали израелският премиер Бенямин Нетаняху и палестинският президент Махмуд Абас имат готовността да предприемат необходимите дръзки стъпки и да направят трудните компромиси? И двамата твърдят, че са готови да го сторят. Очевидно и Нетаняху, и Абас все повече осъзнават, че това може да е последният шанс за трайно мирно споразумение и че алтернативите са по-лоши.
