Всички деца и ученици вече излязоха във ваканция, а депутатите охотно ги последваха, без да си направят труда да разгледат поне в парламентарна комисия законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Милена Дамянова и колегите й от ГЕРБ. Всъщност почти сигурно е, че проектът на бившия ресорен министър Сергей Игнатов няма да бъде пуснат в употреба и наесен, защото управляващите не припознават в текстовете му своите идеи за промени в сферата на образованието.
Въпреки че претендират за иновативност, качество и опит за активно ангажиране на неправителствените организации, бизнеса и гражданите в управлението на училищата и детските градини, предложените текстове на практика затвърждават авторитарния контрол на образователния министър върху системата. В известен смисъл децата се разглеждат като бройка, а самата система не е вкарана дори в базова финансова рамка. Модерните идеи за реорганизация на гимназиалното образование, за държавното финансиране на частните училища и за създаването на обществени съвети за контрол всъщност са
опорочени от безумната принуда
четиригодишните малчугани да посещават задължителни предучилищни паралелки, а родителите, които отказват да ги пуснат, да плащат солени глоби.
В становищата на отделните ведомства и обществени организации по законопроекта са зачеркнати много от неговите слабости, но страшното е, че покрай сухото май ще изгори и мокрото. Министърът на образованието Анелия Клисарова например отхвърля идеята предучилищната подготовка да бъде регламентирана като вид образование и се противопоставя на задължителните групи за четиригодишните. От ведомството загатват и че при евентуален следващ техен вариант на норматива там ще отпадне възможността учителите да ползват неограничен брой помагала по отделните предмети. В сегашния си вид министерството явно е приело по-консервативен облик. Оттам не приемат и идеята за обществените съвети, които дублирали функциите на училищните настоятелства.
Финансовото министерство пък съвсем уместно посочва, че задължителната подготовка за най-малките от учебната 2017-2018 г. предполага изграждането на нова материална база и по негови калкулации ще натовари бюджетите на общините с над 60 млн. лева. Позицията на министър Петър Чобанов за държавното финансиране на частните детски градини и училища обаче е едностранчива, без да предлага реална алтернатива. От министерството се противопоставят, защото това щяло да наложи осигуряването на
допълнителен бюджет от 15 млн. лв.
за финансиране на обучението на около 11 хиляди деца. Но ако с тези 15 млн. лв. бъде решен проблемът с недостига на места, инвестицията си заслужава до последната стотинка. За сравнение – правителството напоследък раздаде десетки милиони за всевъзможни социални пакети и помощи, от които ще има далеч по-краткосрочен ефект. Експертите на Чобанов смятат, че усилията на кабинета трябва да бъдат насочени към преодоляване на дефицита в държавните и общинските институции, а финансирането на частните заведения ще доведе до неравнопоставеност. Като че ли обаче е точно обратното.
Не звучи убедително и доводът, че проектът не задължавал държавно субсидираните частници да определят таван на таксите си, защото това обикновено се урежда с правилник или с наредба. А предложението финансирането на частните заведения да се отложи във времето не се нуждае от коментар, тъй като държавата е на това дередже заради 20-те години отлагане на належащи икономически, финансови и социални мерки. В същото време Петър Чобанов обосновано не подкрепя идеята учениците от 1-ви до 4-и клас да преминават на по-горно ниво със слаби оценки и като цяло посочва, че законопроектът предвижда дейности, които са недобре разписани и не са финансово осигурени.
От своя страна спортният министър Мариана Георгиева иска учениците, завършили профил Физическо възпитание и спорт, да държат зрелостен изпит по избрания предмет, с които да кандидатстват във висшите училища, обучаващи спортисти.
Любопитно е и становището на вече уволнения директор на Агенцията за закрила на детето Калин Каменов. С козметични забележки той напълно одобрява законопроекта, с който се въвеждат
по-гъвкави модели за обучение
подобрява се контролът върху институциите, гарантират се правата на децата със специални потребности и се осигурява равнопоставен достъп до качествено образование.
Колкото до неправителствените организации, те не дават категорични становища. Националната мрежа за децата одобрява предложените промени и набляга върху непрецизираните текстове. От Асоциация Родители искат по-голям бюджет за образованието, нови образователни стандарти и не подкрепят държавното финансиране на частните заведения при сегашната им схема на функциониране. Родителите са на мнение, че трябва
да се легализират кооперативите
като алтернативна форма на обучение.
Синдикатът на българските учители изрежда списък с 20 промени и поправки, докато работодателите в системата смятат, че в проекта има сполучливи идеи – приравняването на резултатите от ученето, дистанционното обучение и подходът към финансирането на частните училища, отговарящ на принципа парите следват ученика.
Каквато и да е съдбата на подготвения документ, е ясно, че в някои насоки той може да послужи като добра база за образователни реформи, докато в други е еталон за това, което не бива да се прави.
