Серия от мерки, необходими за развитието на българската туристическа индустрия договориха на среща представители на бранша с със заместник-министъра на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев. Първата засяга необходимостта от разширено присъствие на индустрията в процеса на изготвяне и обсъждане на нормативните документи, регулиращи дейността й в това число и в сферата на изготвянето на предмета и обхвата на обществените поръчки. Ботев заяви, че е готов да включи в комисиите, от изготвяне на тръжната документация до етапа на избор, експерти излъчени от бранша. Колкото по-ясни са правилата и по-прозрачен е този процес, толкова по сигурни ще бъдем, че парите на българските данъкоплатци и средствата от европейските програми ще бъдат употребени правилно и ще има реален ефект за туристическата индустрия, заяви Бранимир Ботев.
Второто важно решение от срещата е да бъде създаден център за анализи и планиране в туризма на основата на публично-частно партньорство между индустрията и Министерство на икономиката и енергетиката. При формулирането на това искане на индустрията Владимир Панталеев – представител на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти , подчерта, че туристическия бизнес има нужда от специализирана информация в реално време, а не остаряла и често противоречива статистика за минал период. Зам.-министър Ботев пое ангажимент да представи проекта пред министър Стойнев и да бъде потърсена най-добрата правна форма за учредяване на центъра, чиято дейност информация и анализи ще бъдат предназначени за индустрията, която от своя страна ще дава задачите на центъра и ще осигурява неговото финансиране.
По третата мярка всички се обединиха около предложението на Ботев, да се предвиди възможността една от звездите на туристическите обекти на обектите да бъде зелена, ако е тях се предлагат български еко продукти и приготвени от тях традиционни ястия от българската национална кухня. Ние трябва да направим така, че чистите български продукти: зеленчуци, плодове, хляб от лимец, сирене, истинско кисело мляко, вино да присъстват на колкото се може повече места. Само така ще подпомогнем обикновения български стопанин и малък фермер да продава екологично чистата си продукция от собствената си градина и ще направим достояние на туристите истинските ни продукти и българската домашна кухня, посочи Ботев.
Четвъртата мярка е да бъде сформирана широка платформа от представители на индустрията, експерти от правителството и научни работници, за спешна подготовка на проект на дългосрочна стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2014-2030 г. Байко Байков ndash; председател на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти посочи, че крайния вариант на стратегията трябва да бъде приет от Националния съвет по туризма, а г-н Ботев определи 30 септември. По предложение на Христо Друмев, председател на Софийско конгресно бюро, беше решено браншовите асоциации да представят своите виждания за развитието на туризма у нас, които да бъдат заложени в новата стратегия, да представят не по късно от 25 август. Ботев пожела дори в суров вид проекта за стратегията да бъде качен в сайта на министерството за обществено обсъждане и привличане на допълнителни идеи и мнения.
Петото консенсусно решение беше науката трайно да присъства в изготвянето на стратегията и анализите свързани с туристическата индустрия. Водещите български университети, научни институти и научни работници да бъдат активно включвани в решаването на проблемите на индустрията и генерирането на нови идеи.
В рамките на консултативната среща бяха засегнати и редица въпроси и предложения поставени от представителите на браншовите организации.
Сийка Кацарова, заместник-председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм изтъкна, че планинските ни и СПА курортите могат да увеличат приходите от туризъм чрез надграждането на съществуващия продукт.
Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорската асоциация Благой Рагин и председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Байко Байков също приветстваха готовността на зам.-министъра да се вслуша в техните идеи и предложения за развитието на туризма и изразиха своя оптимизъм, че срещата ще бъде продължена до постиганe на ефективни резултати в отрасъла. Бранимир Ботев беше категоричен, че подобни диалогични формати с представители на туристическата индустрия ще бъдат регулярни и увери присъстващите, че правителството отдава огромно значение на развитието на туризма.
Бяха посочени редица нетърпящи отлагане проблеми. Програмата за национална реклама е в тежко състояние, дори при абсолютно недостатъчен финансов ресурс от едва 8 000 000 лв. за цяла година по време на служебното правителство са били отрязани 2 000 000 лв., т.е. 25 на сто. Тъжно и жалко е такова отношение, коментира по-късно Ботев. Всяка община в Австрия има такъв, а в повечето случаи и по-голям бюджет за собствена реклама на туризма от националния рекламен бюджет за туризъм в България. Ще настояваме в рамките на бъдещия бюджет за осезаемо увеличение на парите за реклама. В това отношение ние сме на последно място в сравнение със съседните Балкански държави, които са и наш преки конкуренти, посочи зам.министърът.
Друг проблем, на който трябва незабавно да се намери решение е привличането на български ученици навършили 14 години от специализираните училища на работен стаж в български туристически обекти при гарантирано заплащане и осигурена ангажираност.
