Изборите в Зимбабве, които се състояха преди броени дни, предсказуемо завършиха с победа на седемкратния президент Робърт Мугабе и неговата партия. На разгромената и деморализирана опозиция не й остана друго освен да се оплаква от несъвършенството на законодателството и многобройните фалшификации.
В последния ден на юли жителите на Зимбабве избраха държавен глава, депутати за парламента и местни органи на властта. Робърт Мугабе и неговите привърженици от партията Африкански национален съюз Зимбабве – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ) практически удържаха решителна победа в цялата страна. Според официалните резултати самият президент е спечелил 61% от гласовете, или два пъти повече от главния му опонент Морган Цвангирай (34 на сто). Управляващата партия получи 142 от 210-те места в парламента, сформирайки конституционно мнозинство. А градските и селските общини се оказаха под контрола на съратниците на Мугабе дори в южната част на страната, където в началото на 80-те армията изкла няколко десетки хиляди човека.
За много наблюдатели вътре в страната и зад пределите й тези резултати се оказаха малко неочаквани. Причината е, че за 33-те години управление на Мугабе страната преживя няколко войни, насилие, глад, изключително тежка икономическа криза и установи рекорд по темпове на инфлацията – 321 млн. процента годишно. Освен това Зимбабве влезе във война с Конго, превърна се в развъдник на различни инфекции, продължителността на живота на местните жители спадна с 15 години, а едва ли не единственият бързо развиващ се отрасъл на икономиката стана погребалният бизнес. Това даде повод на някои специалисти да предполагат, че жителите на страната може да гласуват за съперника на Мугабе.
Те обаче останаха излъгани, защото не отчетоха стоманената воля за победа на Мугабе. Веднъж президентът описа отношението си към Зимбабве по следния начин: Това е моя територия. Няма да дам своето, докато не умра. Очевидно 89-годишният Мугабе не възнамерява да си отиде от този свят скоро. Той редовно посещава Сингапур, където според слуховете се подлага на химиотерапия.
Всъщност Мугабе има сериозна обществена подкрепа. Неговите привърженици са ветерани от войната за независимост и членовете на техните семейства. В началото на 2000 г. президентът изгони насилствено от страната почти всички бели фермери и раздели земите им между чернокожите си съратници. Вярно, че ветераните масово се оказаха посредствени агрономи и процъфтяващото селско стопанство на страната стремително започна да затъва. Милиони чернокожи останаха без работа, а хазната – без чуждестранна валута. В резултат на това много ферми опустяха.
Младежта обаче, която не помни предишния живот, смята, че промените в страната са позитивни. Двадесет и две годишната Пейшънс Мукуву споделя пред Ал Джазира: Израснах в семейство, което подкрепя ЗАНУ, защото има големи постижения… Преди войната за независимост не е имало училища, нито болници… Сега правителството подкрепя нуждаещите си… На моите родители например са им дали земя в Мачека. Сега те отглеждат царевица, тютюн и има с какво да живеят. Всичко това направи ЗАНУ, така че винаги ще бъда за тях.
Зимбабвийците , доживели средна възраст, отдават дължимото на социалната политика на Мугабе. Тридесет и осем годишната Синоя Чивора хвали президента: Той ни построи къщи и училища, а по времето на белия човек нямахме нищо. Все пак Чивора е запомнила, че пътищата и училищата са изградени преди изгонването на фермерите, а после просто не е имало пари за това.
Срещат се и по-оригинални мотиви в подкрепа на президента. Например Агнес Мусазура, заварила бялото управление на младини, не може да прости на колонизаторите забраната върху дребните човешки радости: Животът при британците беше непоносим. Чернокожите нямаха никаква свобода, забраняваха да се разхождаме из центъра на града и да пием силни алкохолни напитки.
За привържениците на Мугабе неговият основен съперник Морган Цвангирай е ренегат, агент на коварния Запад изобщо и на Великобритания в частност, който се стреми да върне колониалното управление и да върне чернокожите обратно в резерватите. В тяхната картина за света премиер-министърът работи за капиталистите и е лично отговорен за кризата, инфлацията и глада в началото на 2000 година. Но най-важното, в което обвиняват Цвангирай , е, че се държи като бял, а хората, които подкрепят Мугабе , не могат да му простят това.
Очевидно е, че хората се плашат от 70-те, когато на власт е расисткият режим на Ян Смит. Неговото сваляне под ръководството на Мугабе с последвалото обезземляване на белите фермери се величае като голяма победа. Хората, които поставят това под съмнение, са заклеймявани като безпринципни, неморални и лъжливи агенти на Запада, стремящи се да върнат родината под чуждестранния ярем. Изводът е повече от ясен: кой друг, ако не Мугабе?
Подобни методи за убеждение работят добре в условията на икономическо процъфтяване и монопол върху информацията. В Зимбабве обаче липса и едното, и другото. Народът масово живее в голяма бедност, затова път интернет и спътниковата телевизия все по-активно проникват в градовете, давайки възможност на хората да сравняват живота си, ако не с Европа, то поне със съседната ЮАР, където нещата не са чак толкова лоши.
Затова се наложи Робърт Мугабе да се презастрахова, иначе изборите на 31 юли можеха да се превърнат в неприятен сюрприз за него. Първо бяха отпечатани 35% повече бюлетини от броя на жителите, имащи право на глас. Второ, в градовете, чиито жители подкрепят опозицията, бяха регистрирани само 60% от избирателите. На всичко отгоре се оказа, че един милион от тях са покойници. Трето, в деня на гласуването привържениците на Мугабе бяха откарвани с автобуси в районите, където го заплашваше поражение. И четвърто, те получиха възможност да гласуват многократно.
След всичко това резултатът, който свидетелства за разгром на опозицията, не предизвика учудване дори в собствените й редици. Морган Цвангирай заяви, че не признава резултатите от изборите и смята случилото се за преврат. Отговорът на управляващата партия бе: Ако нещо не ви харесва, обърнете се към съда. Вероятно опозиционерите биха се възползвали от този съвет, ако ставаше дума за друга държава. В Зимбабве съдилищата са толкова зависими от изпълнителната власт, че подобно предложение звучи като подигравка.
Както по всичко личи, в Зимбабве скоро няма да има революция. Хората помнят бума от насилие след предишните избори през 2008-а, когато в страната бяха убити стотици. Никой не иска това да се повтаря. Наблюдава се и твърде лоша тенденция – вече почти никой не вярва в изборите. Хората, които наистина искат промени, са изпаднали в апатия и мислят само за емиграция. А на онези, които още не са загубили надежда, им остава да се уповават на това, че и сингапурските лекари не са всесилни.
nbsp;
nbsp;
Предшественичка на съвременно Зимбабве е непризнатата държава Южна Родезия. В основата на икономиката й бяха рудодобивната промишленост и експортът на селскостопанска продукция. Заради строгия имуществен ценз в управлението на страната участваше само бялото малцинство. В резултат на гражданската война през 1965-1979 г. чернокожото мнозинство получи правото да участва в изборите. През 1980-а Робърт Мугабе стана премиер-министър. През 1987-а той освободи поста и се самоназначи за президент. През 2000 г. в страната започна кампания за прогонване на белите фермери, в резултат на което настъпи дълбока икономическа криза. През 2008-а след поредните президентски избори Мугабе възстанови поста премиер-министър и на своя съперник Морган Цвангирай, който загуби изборите. Той успя да ликвидира хиперинфлацията и да стабилизира икономиката, което доведе на нарастване на популярността му. На президентските избори през 2013-а Цвангирай отново се кандидатира за поста, но пак претърпя поражение.
