Големите банки в света вече няма да се чудят как да покрият изискванията на Борда за финансова стабилност и какво да напишат в т.нар. завещания, които трябва да изготвят. От миналия месец насам регулаторът (който координира световните финансови реформи) публикува ръководство, според което финансовите институции трябва да съставят индивидуален план. Той трябва да определи как да бъдат стабилизирани или затворени в случай на криза. Според текста на документа важните за системата банки ще бъдат принудени да избират между два механизъма за преобразуване, които ще диктуват правилата при преструктурирането им. По този начин ще се гарантира, че важните функции на дадена банка – платежните системи, търговското финансиране и депозирането, ще могат да продължат, без значение какво се случва с по-голямата банкова група.
Методът Single Point of Entry (SPE) ще се прилага за банки като Голдман Сакс (Goldman Sachs) и Джей Пи Морган (JPMorgan), които оперират като интегрирана група, а методът Multiple Point of Entry (MPE) – за такива като Сантандер (Santander) и Ейч Ес Би Си (HSBC), който действат като локално капитализирани дъщерни дружества.
При първия вариант банката ще трябва да реорганизира дейността си така, че да подсигури изпълнението на основните функции от дъщерните й поделения. Ако един от опериращите трезори си навлече неприятности, загубите ще бъдат понесени на ниво група, като потърпевши ще са притежателите на дългови инструменти. В най-лошия случай може да пострада групата, но ще бъдат предпазени данъкоплатците, а в същото време дъщерното дружество ще продължи да обслужва клиентите и да финансира реалната икономика.
При кризисна ситуация, съгласно втория модел, филиалите на банката в отделните страни или региони ще бъдат преструктурирани или продадени, като по този начин ще се изолира несъстоятелната част от бизнеса. В зависимост от положението лошата част ще бъде подложена на специално лечение, чрез налагане на загуби на местните облигационери и акционерите. Предизвикателството на втория вариант се крие в това, че всяка банка трябва да гарантира, че всяко нейно дъщерно дружество има достатъчно местен капитал или е свързано към регионална група, която разполага с такъв, така че операциите да преминат към нея.
Това е една наистина голяма стъпка в установяването на глобален консенсус за това какво е необходимо да включват двата основни стратегически модела за преобразуване, смята Пол Тъкър, заместник-гуверньор на Бенк ъф Ингланд. Той е един от активните участници в изготвянето на ръководството.
Анализаторите смятат, че всички големи банки ще трябва да направят промени, за да се вместят в единия или другия модел, а това може да се окаже трудно за някои от тях. Подходящият подход ще бъде прилаган съгласно тяхната структура, законодателството и регулациите в съответната страна.
Засега е спорно коя от двете стратегии ще бъде по-трудна за изпълнение. Някои предполагат, че регулаторите ще настояват банките, които посочат в завещанието си първия модел, да държат прекалено много капитал на ниво група. А това ще принуди голяма част от тях да изберат втория метод. Други казват, че именно повишаването на капитала на местните дъщерни дружества ще бъде ненужно скъпо за повечето кредитни институции и те ще заложат на първия вариант, ако това е възможно.
И в двата случая експертите са единодушни, че инвеститорите имат право да получат повече информация както от регулаторите, така и от банките за това какво ще се случи при евентуална бъдеща криза.
Следващата стъпка, според мен, е да се постигне съответствие между регулаторните изисквания и режимите за преобразуване, посочва Тъкър.
Още през 2010 г. Бордът за финансова стабилност реши да принуди банките да направят т.нар. завещания, в които да бъде описано как да бъдат стабилизирани или закрити в случай на криза. Но и до днес това остава неизпълнено, тъй като първоначално институциите се затрудняваха да разберат какво точно трябва да включва този план. Проектите на британските банки бяха върнати за преразглеждане, а регулаторите в САЩ толкова се ядосаха от състоянието на първоначалните версии, че дори заплашиха кредиторите със санкции. Очаква се сега новите насоки на регулатора да помогнат на кредиторите да опишат в своите завещания как да бъдат умъртвени или излекувани.
Откакто през 2008 г. финансовата криза принуди правителствата по света да спасяват най-големите банки, важни за съществуването на цялата система, регулаторите се опитват да намерят онзи вариант, който да е удобен за всички засегнати. Хем кредиторите да останат сити, хем данъкоплатците да не бъдат гладни.
