От 13 август през 1907 г. в Ню Йорк започват да се движат първите таксита (от френски: Taximetre), средство на обществения транспорт, най-често лек автомобил, което се използва за превоз на пътници по тарифа, указана на таксиметъра. В редица страни от Третия свят тарифата за превоз се договаря с шофьора, който най-често е и собственик на таксито.
Най-често за таксиметров автомобил се използват автомобили с купета седан, миниван или лимузина. България е една от малкото страни в света, в които се допуска за таксиметрови услуги да се използват твърде малки и неудобни автомобили, като Тико.
От 60-те години на 20 век, най-напред в Ню Йорк, се използва радиовръзка за повикване или контрол върху такситата. В Япония за тази цел вече се използва GPS.
Има различни видове таксита. Освен такси за превоз по маршрут по желание на пътника, все по-разпространени стават маршрутните таксита – микробуси, които се движат по определен маршрут и ползването на таксито става чрез спиране на таксито в коя да е точка от маршрута. В цял свят са широко разпространени, също така, товарните таксита. В страните от Далечния изток се използват велотаксита (рикша), което през последните години е мода и в Западна Европа. Страните с добре развита мрежа от канали и плавателни реки се използват водни таксита.
В някои държави е възприето таксиметровите автомобили да бъдат боядисани в определен цвят, за да се отличават на улицата. България те са жълти. В Лондон (Великобритания) такситата са черни, а в Ню Йорк (САЩ) – жълт за всички таксита, които не работят с диспечер и могат да бъдат спирани на улицата, а за радиотакситата не се изисква да ползват един и същ цвят.
В Полша могат да се използват всякакви цветове, докато в Хонконг са препоръчителни три цвята: червени и зелени таксита се ползват в новите територии, а сини на островите Лантау.
