Улици и пазари са пълни и продължават да се пълнят със свободни, сиреч празни, търговски площи. Фабрики и цехове се затваряха и продължават да се затварят. Дори моловете се надпреварват да търсят наематели за магазините си, докато бизнесът и народът чакат от управляващите някакви по-прагматични и по-рационални икономически решения. Накратко – чакаме деня, когато идеологията ще престане не просто да обяснява, ами да насочва икономиката.
Чака се, впрочем, и отговор на един стар въпрос: накъде ще вървим още половин година? Дали по консервативната пътека на стриктната бюджетна дисциплина, която като питон души всяка предприемаческа инициатива, или по кейнсианската алтернатива – чрез наливане на пари в икономиката, които да съживят инвестициите и потреблението? Засега май никой не знае отговора. Изборът на сегашните управляващи не стана ясен дори по време на парламентарното обсъждане и приемане на актуализацията на бюджет 2013, който е познатата странна смес от финансова дисциплина и вливане на ликвидност, възприета в Западна Европа и в САЩ. За бюджета без актуализация е ясно – още от началото на април 2013 г. се знаеше, че творението на Симеон Дянков за тази година не струва, защото нито една от изграждащите го икономически прогнози няма да се сбъдне, че той не става дори като програма от текущи цели, по които да работи финансовото министерство, за да гарантира дейността на държавата.
На 11 юли управителният съвет на БНБ прие второто издание на Икономически преглед, което дава една значително по-реалистична, но и по-сурова картина за Дянковото наследство, чийто краен резултат се описва с една фраза – дълбоката ликвидна криза, в която са изпаднали всички икономически сектори в България.
Депозитът в БНБ спаси държавата от фалит
Вярно е, че не бива да си кривим душата. Симеон Дянков е виждал тази безизходица и се е опитвал тихомълком да налее пари поне във финансовия сектор. Така за първото тримесечие на 2013 г. иззетите от депозита на правителството в БНБ пари – т. нар. фискален резерв – представляват 7% от тримесечния БВП. Министърът е бил доста уплашен, но това паническо запушване на дупките в потъващия кораб всъщност е отчаян ход. Защото още с проектобюджет 2012 г. финансовото министерство е знаело, че през януари 2013 г. има за плащане огромни суми при нищожни текущи приходи в хазната в началото на годината. Но си е траело. И когато ножицата между приходи и разходи в началото на 2013 г. се разтвори докрай, администрацията посегна на най-лесните пари – депозита в БНБ. Но защо с бюджет 2012 г. Дянков не задели някакви остатъчни салда, с които да премине в 2013 г. и така да гарантира поне частичното погасяване на задълженията не е ясно. А става дума за голям дължим ресурс, отбелязан отдавна в календара на финансовото ведомство: погасяване на главницата на глобалните облигации с падеж януари 2013 г.; на авансовите плащания по земеделските субсидии; на лихвените плащания по ДЦК, притежание на резиденти, както и по погашенията по държавни и общински ценни книжа, пласирани на вътрешния пазар.
Така правителството на ГЕРБ завеща на служебния кабинет – а по-късно и на правителството на Пламен Орешарски значителен бюджетен дефицит, който превърна – през първите три месеца на 2013 г., депозита на правителството в БНБ в нетен, ако ли не и основен източник на приходи за властта. В резултат към 1 април 2013 г. този депозит осигури на финансовото министерство приходи, равни на почти 11.4% от БВП за тримесечието. Това бе по времето, когато Бойко Борисов на предизборен митинг обвини пенсионерите, че те са изяли фискалния резерв.
Отделен въпрос е, че по-късно служебното правителство и кабинетът Орешарскиуспяха да свият това число до по-поносимите 3%, според Централната банка, или към 1 юли тази година депозитът на правителството е нараснал с около 8.5% от БВП за тримесечието.
Акцизите и ДДС кърпят фиска
Уволнението на Симеон Дянков от кабинета Борисов, извършено с много бабаитлък и още повече недомлъвки и недоизказване на истината, най-вероятно се дължи и на устроената от финансист №1 фискална галимация, чийто количествен израз е отрицателното бюджетно салдо за първото тримесечие на 2013 г. по консолидираната фискална програма (КфП) от 799.3 млн. лв., или 1% от годишния БВП. Пак според БНБ това е резултат, по-лош дори от постигнатото през първото тримесечие на 2012 г., когато дефицитът е бил със 108 млн. лв. по-малък.
Тук можем да посочим и спасението за фиска през първото полугодие: финансовото ведомство отбелязва, че приходите от косвени данъци, плащани най-вече от бедните и средните слоеве от населението – масов потребител на акцизни стоки, е осигурило нарастването на приходите от този вид налози, отчетено за първото тримесечие на 2013 година. Става дума за приходи от ДДС (плюс 16%) при запазване на слабото частно потребление – ръст от едва 2.2% и максимално свит внос в България.
През първото тримесечие на 2013 г. постъпленията от акцизи отбелязват драстично снижение според финансовото ведомство. Вярно е, че темпът е низходящ – до 5.6% към март спрямо върховите стойности от 15.4% за януари и 7.5% за февруари. Особено драстично е намаляла консумацията на бензин и дизел, както и техният внос в страната при относително стабилни цени през първото тримесечие. Което се връзва със силно понижената покупателна способност на хората в края на 2012 и началото на 2013 година.
Военни и МВР спасяват осигурителната система
Данъчната репресия Дянков- военните и МВР да си плащат сами пенсионните осигуровки при увеличение от 20% – донесе на фиска номинален ръст на приходи от 2.3 процента. Но ако се пренебрегне тази промяна, се забелязва, че приходите от осигурителни вноски са спаднали с цели 2%, докато, според НСИ, на годишна база номиналната заплата на всички заети бележи ръст през първите три месеца на годината от 12.7 процента. Това е още един парадокс, на който само Симеон Дянков и шефовете на НСИ могат да дадат отговор.
Но с това фискалните парадокси не спират. Приносът на преките налози за растежа на данъчните приходи през първото тримесечие на 2013 г. е отрицателен поради спад в данък печалба с близо 11% на годишна база заради удължените от началото на 2013 г. срокове за внасяне на месечни авансови вноски и в данъка върху доходите на гражданите, които за периода януари – март 2013 г.възлиза едва на плюс 1.3% на годишна база. Причината за това е в по-ниските приходи от таксата върху дивидентите и ликвидационните дялове и частично се компенсират от данъка върху доходите от лихви по срочни влогове, които според МФ към март 2013 г. стигат 15.5 млн. лв. при годишна програма от 132 млн. лева. Явно без тези проблематични приходи ще констатираме годишно намаление на приходите за фиска от налога върху заплатите на физическите лица от 4.3 процента. Което си е направо тъжен резултат.
Да напляскаме ли и Европата?
През периода януари-март 2013 г. бюджетът по европейски средства отчита дефицит от 321 млн. лв. спрямо същия период на 2012 г., а изпълнението им към края на март е едва 4.3 процента.
Годишният растеж на разходите възлезе на 4.6%, като основен принос за него имаха по-високите текущи разходи при свити за четвърто поредно тримесечие държавни субсидии и по-ниските капиталови разходи, чието изпълнение към края на март е едва 10.6% от заложеното в бюджета.
През първото тримесечие на 2013 г. разходната политика на правителството оказа съществено влияние върху икономическия растеж най-вече чрез личното потребление, подхранвано от разходите за заплати и осигурителни вноски по КФП и за текуща издръжка. Така уж дясното правителство на ГЕРБ изведнъж се оказа пленник на една доста левичарска фискална политика, която при общо нарастване на бюджетните разходи за 2013 г. със 7.4% обещава ръст на социалните разходи с 2.9 процентни пункта, на разходите за заплати и осигурителни вноски по КФП – с 2.5 процентни пункта, и на разходите за текуща издръжка – с 1.1 пункта. Материален израз на това е предизборното увеличаване на пенсиите с 9.3%, както и приетият от служебното правителство пакет от мерки за подпомагане на най-уязвимите социални групи и за стимулиране на заетостта. Особено драстично е нарастването – с 9.9% – на заплатите в общините. Където в момента има и най-големи дефицити и което се извърши под благия поглед на министрите Симеон Дянков и Калин Христов и без идеологическа криза в душите на родните либерали.
И докато дълговете на държавата растат неуморно и бързо, приходите от приватизация са едва 56.3 млн. лв., а от концесии – 186.6 млн. лева. Това – за цялата 2012 година.
Явно тепърва ще усвояваме що е това балансиран бюджет и как се стига до него и къде е границата между социалните ангажименти на държавата и фискалната самостоятелност на общините.
