Това е танго for export, но всъщност този начин на танцуване епроява на лош вкус – обяснява Александър Вистгоф, докато придържа жена си в поза, която според лаиците е класическа за тангото. Олга е отметнала глава назад, а на Александър му липсва само роза между зъбите. Съпрузите демонстрират танца направо на улицата край училището на Витсгоф Планетанго. По подобен начин започва и бизнесът на Александър – той дава уроци в улична беседка срещу 20 рубли на час. Сега двете танцувални школи, които притежава, му носят около 20 млн. рубли годишно, а самият той има репутацията на един от най-влиятелните радетели на тангото в Русия.
Витсгоф се увлича от аржентинското танго през 1998-а. По онова време 29-годишният мениджър в отдела за маркетингови изследвания на Procter amp; Gamblе просто иска да разшири своя кръг от запознанства: Струваше ми се, че съм вече възрастен за танци от типа на диското и че ще изглеждам по-солидно, ако се заема с тангото. Така той се озовава в любителската група на хореографа Валентина Устинова. Саша откри в себе си организаторски способности – спомня си Устинова. – Той започна да открива майсторски класове, за които канеше преподаватели от Аржентина и не спираше да се учи.
Две години по-късно Вистгоф започва да преподава самостоятелно, макар и срещу символично заплащане. Той смята, че тангото трябва да се пропагандира, а не да се използва за печалба. Когато Витсгоф и учениците му наемат зала в един от бившите домове на културата, се налага таксата да бъде вдигната, но школата продължава да бъде група по интереси. Александър работи пет дни в седмицата по осем часа в офиса и шест вечери по три часа преподава в танцовата зала.
Бумът на тангото в Русия започва през 2003 г. не без участието на Вистгоф. Той организира първия в страната фестивал Нощите на Милонегро, който събира около 200 танцьори от Москва и регионите. Тези нощи прибавиха огън в тангото, казва Устинова, школи започват да се откриват не само в столицата, но и в провинцията. Александър Вистгоф, който по това време е мениджър в отдела за покупки на Metro Cash amp; Carry, се договаря с началниците да намалят работната му седмица на три дни. На кариерата ми беше сложен кръст, затова пък можех да отделям повече време за тангото, обяснява той.
Жена му Олга, която е негова ученичка, първа подкрепя идеята му да напусне окончателно офиса. През 2005-а Александър намира подходящо помещение (по молба на аржентинското посолство столичното кметство му отпуска залата на преференциални условия) и открива културния център Ла Милонга. Клиенти не липсват – една част са предишни ученици, други се отзовават на няколкото вестникарски обявления. Освен от основателя занятията се водят от още трима преподаватели. Доходите стигат за покриване на наема, дълговете и текущите разходи. Инвестициите се възстановяват за три години. Желаещите да учат в Ла Милонга не могат да се поберат в трите зали и през 2009-а Вистгоф открива втора школа – Планетанго в Китай-Город (район на руската столица). Тя разполага с 4000 кв. м площ и позволява организирането на милонги – вечеринки, на които хората танцуват за собствено удоволствие.
Лятната суша и пожарите край Москва през 2010-а едва не провалят новия проект – заради дима залите пустеят в продължение на месец и половина. Налага се Александър да вземе 450 хил. рубли назаем, за да се разплати с наемодателите. Вистгоф не се отчайва и през август организира нови нощи Милонегро. Те носят 20% от спонсорския бюджет на фестивала. Това стига за изплащане на кредита, а след това и клиентите се връщат в школата.
Танците, обяснява Вистгоф , са емоционален бизнес – търсенето зависи пряко от харизмата на преподавателя и никога не се знае предварително колко човека ще дойдат на занятие – пет или петдесет. Самият той обаче е постигнал известна стабилност. Сега в Ла Милонга и Планетанго 12 учители се занимават постоянно с около 300 човека. Школата в Китай-Город носи на Вистгоф две трети от печалбата и в нея той прекарва по-голямата част от работното си време.
Освен ежегодния танцов маратон Планетанго Вистгоф организира и шампионат по танго в Русия. Победителите през септември тази година ще отидат на полуфинала на световния шампионат в Буенос Айрес. Бизнесменът вече не излиза пред публика – за това просто не му остава време. Когато не преподава, е зает да оглежда мебели за танцовите зали, договаря ремонт на вентилационните системи, занимава се със счетоводство.
А интересът към тангото нараства все повече, след Аржентина и Италия Русия е третата държава в света, където най-много хора се увличат по този танц. Конкуренцията между школите непрекъснато расте – сега само в Москва има не по-малко от 40 клуба по танго на различно равнище. Школата на Вистгоф обаче има най-много почитатели, уточнява Валентина Устинова. На мен ми е по-лесно, признава и Александър Вистгоф – но това не значи, че мога да си позволя да се отпусна. Не защото съм алчен, а защото школите по танго се превърнаха в такъв бизнес, че трябва непрекъснато да се върви напред, иначе бързо ще те изпреварят.
