Фондът за гарантиране вземанията на работниците и служителите бе до неотдавна нещо като затворена касичка с основно предназначение да бъде бързо разпечатана при остър проблем с фискалната стабилност. В него лежат непокътнати около 220 млн. лв., които са инвестирани в държавни ценни книжа и носят приходи на хазната от около 11 млн. лв. годишно. В същото време, въпреки че е създаден с идеята да защитава финансово служителите при фалит на предприятията, за миналата година от него са изплатени едва 826 хил. лв. на 485 работници. За да разшири достъпа на засегнатите хора до събраните пари, парламентът вече прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Планирано е за в бъдеще гарантираните вземания на работниците да бъдат увеличени от три на шест начислени, но неизплатени месечни заплати. Повишава се и
максималният размер на гарантираните вземания
от 1000 на 1200 лева. Друга новост е изискването фалиралият работодател да е извършвал дейност поне 12 месеца преди да изпадне в несъстоятелност. Според председателя на парламентарната социална комисия Корнелия Нинова финансовите измерения на предложените мерки са твърде скромни и няма да се отразят сериозно на бюджета на фонда. Преди второто четене на проекта обаче се появиха много разнопосочни становища, поставящи под въпрос функционирането на този ключов за пазара на труда норматив, който трябва да бъде окончателно приет и да влезе в сила до 1 октомври. Дори държавните институции сблъскаха позиции по въпроса дали е необходимо фондът да поддържа фискалния резерв, или да гарантира права.
Министерството на труда и социалната политика например подкрепи законодателните промени, защото те в по-голяма степен гарантират социалните права на работещите при несъстоятелност на работодателя. Според експертите на Адемов финансовата стабилност на фонда няма да бъде нарушена, защото постъпленията в него са около 10-11 млн. лв. годишно. Въпреки че подкрепиха законопроекта, колегите им от Министерството на финансите предупредиха, че предвидените изменения ще доведат до почти свободен достъп до натрупаните средства. А с това и до риска от увеличаване на финансовите злоупотреби от страна на некоректни работодатели и служители. От финансовото ведомство твърдят и че останалите без работа може да се демотивират да се върнат на трудовия пазар, ако вземат пари наготово. По техните разчети разходите за обезщетения от фонда за периода от 1 октомври до 31 декември 2013-а ще се увеличат с 500 хил. лв., а за 2014-а с още 2 млн. лева. Според изчисленията на Националния осигурителен институт пък предвижданото увеличение до 1200 лв. на максималния размер на гарантираните вземания ще доведе до допълнителни разходи над утвърдения план за годината, които ще се повишат двойно през 2014-а. От НОИ са на мнение също така, че може да се стигне до злоупотреба с права и умишлено неплащане на заплати за продължителен период от време.
Синдикатите и бизнесът също реагираха разнопосочно на подготвяните промени. Конфедерацията на независимите синдикати подкрепи законопроекта със забележката, че той трябва да бъде разширен и да включи и хората, които заради финансовата криза
получават с голямо забавяне заплатите
си. КНСБ настоява от 2014-а да бъде възобновено набирането на вноски от работодатели за фонд Гарантирани вземания на работници и служители. От Конфедерацията на труда Подкрепа също подкрепят предвидените корекции, с изключение на удължения на 12 месеца срок за осъществявана дейност от работодателя. Нещо, което единодушно се приема положително от бизнеса, тъй като вероятно ще отсее временните играчи бизнесмени. Същевременно Асоциацията на индустриалния капитал отхвърля увеличаването на гарантираните вземания от три на шест начислени, но неизплатени месечни заплати с мотива, че според Кодекса на труда работникът може да прекрати договора си, ако не му плащат редовно и да съди некоректното предприятие. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците пък смятат, че увеличението на размера на вземанията ще засили интереса на конкретни бизнесмени към фонда и ще доведе до злоупотреби и източването му чрез контролирани и умишлени фалити. И наистина логично е да бъде сложена някаква бариера пред хората, които регистрират фирма и назначават за фиктивни служители свои близки, които впоследствие може да намажат от държавните пари. На свой ред Българската търговско-промишлена палата уместно изтъкна, че увеличаването на гарантираните заплати до шест начислени не бива да се прави без прогнозни разчети за броя на предприятията, които има опасност да бъдат обявени в несъстоятелност.
На практика това е и един от основните проблеми. Излиза, че
законът ще стреля в тъмното
без да е обвързан с точни данни за състоянието на частния бизнес. По данни на Агенцията по вписванията за миналата година над 600 фирми са обявени в несъстоятелност, а още приблизително толкова са дружествата, които имат решение за откриване на производство. Налице са обаче и хиляди фирми, особено от по-малките, които спират работа, без да са официално обявени в несъстоятелност, защото процедурата е много тромава. Най-много са спящите компании в строителството, леката промишленост, машиностроенето и търговията, които биха могли да се активират за година, да изкарат някой лев и после да прехвърлят задълженията си към държавата. Затова подобен норматив би издържал на критиките само ако ревизорите от Националната агенция за приходите си вършат работата.
