Екшънът около домакинството на Лудогорец в плейофния двубой срещу Базел за влизане в групите на Шампионската лига се оказа пушек без огън. Жребият бе благосклонен към футболните и музикалните фенове, които бяха пред война заради времевия конфликт между клубния мач на годината и култовия спектакъл Стената на рок легендата Роджър Уотърс. Ако се вярва на изговореното и изписаното, при лош сценарий и дублиране на двете събития на Националния стадион Васил Левски разгневеният Кирил Домусчиев би изтеглил футболните си инвестиции от страната, а спортният министър Марияна Георгиева щеше да изгони Уотърс на някоя поляна. Мнозина се опитаха да се направят на мъже и да извлекат дивиденти от скандала, но никой не намери за нужно да коментира коя е основната причина за драмата. А тя е, че повече от две десетилетия държавата и футболните ни ръководители се правят на слепи и глухи за срамния факт, че нямаме дори един стадион, отговарящ на изискванията на Европейската футболна централа (УЕФА) за провеждането на двубои от истинската фаза на Шампионска лига.
Всъщност кой ли не се изреди да представя
поне две дузини планове и проспекти
nbsp;
за нови национални и клубни стадиони, но нито един от тях дори не бе започнат. Вероятно благодарение на добрите отношения между президента на БФС Борислав Михайлов и шефа на УЕФА Мишел Платини българският футбол продължава да минава между капките, а чиновниците от централата в Нион ни правят компромис след компромис. Дори модерният за нашите стандарти Васил Левски не покрива изискванията на УЕФА за стадион четвърта категория, на каквито по правилник се играят мачовете от плейофната фаза чак до полуфиналите в лигата на богатите. Смущаващо е, че действащите сега регламенти на евроцентралата за лицензиране на стадионите са разписани още през 2010 г., но оттогава никой, в случая Националната спортна база, не си е мръднал пръста да направи и едно прилично съоръжение.
За сметка на това от сайта на Националния стадион Васил Левски можем да научим, че той е сред петте най-добри от този клас съоръжения в Европа. Там не е написано за кой клас става дума, но със сигурност не е от премиум категорията на УЕФА. В графата технически данни на уебстраницата е посочено, че съоръжението има 26 входа, два транспортни и един централен вход, теренът заедно с лекоатлетическата писта са с отопление и осветление, поддръжката на отоплителната, вентилационната, озвучителната и осветителната система, както наблюдението и други поддържащи дейности се управляват от интегрирана компютърна система, а 91 камери охраняват и наблюдават всички сектори. Броят на санитарните възли е над 270, а 80 са седящите места за журналисти с всички възможности за комуникация и извеждане на звук и картина към подвижна телевизионна станция на паркинга. Като други предимства са упоменати сигнално-охранителната (пропускателна) система с броячи, която предоставя извадка за броя на зрителите във всеки момент, и озвучителната система на американската фирма JBL.
Тези параметри не са толкова отчайващи, но за да бъде категоризиран с четворка, един стадион трябва да отговаря на много други критерии. Сред тях са минимална мощност на осветлението 1400 лукса, ВИП паркинг за 150 души, плюс паркинг с 400 места за автобуси, минимален брой ВИП места – 500, поне 2 сектора с по 50 места за хора в неравностойно положение с инвалидни колички, тоалетни в подходящо състояние и с подходяща хигиена за зрителите – две на всеки 375 зрители, плюс писоар за всеки 125 души. Очевидно е, че Васил Левски
трудно би покрил хигиенните изисквания
и задължението за наличие на определен брой паркинг и хендикап места, особено при изпълнен докрай капацитет. Плаващ е и казусът с осветлението, защото на националния стадион то е с капацитет 1400 лукса и дори да изгори една крушка, пак падаме под чертата. Освен това се изисква на стадиона да има поне 100 места за журналисти, половината от които да са снабдени с бюра. За случаи, касаещи бедни и неподготвени роднини, администрацията на УЕФА е въвела удобно за всички страни допускане на отклонение от правилата. Когато заради неизпълнение на критериите за лицензиране на един клуб (в случая Лудогорец) се налага да изиграе домакинския си двубой от евротурнирите в чужда държава, централата прави компромис. Така че, ако съоръжението покрива основните изисквания за безопасност, размер на терена, капацитет и медийно покритие, то минава гратис. Но не се знае още колко дълго ще ни търпят номерата.
В това отношение БФС отново закъсня и след дълго ослушване футболните ръководители се сетиха да питат с писмо премиера Пламен Орешарски дали ще кандидатстваме за домакинство на двубои от Евро 2020 едва 20 дни преди крайния срок. От централата на Иван Асен II все пак благоволиха да го запознаят с изискванията на УЕФА към проявяващите интерес да приемат мачове от шампионата, който ще се проведе в няколко държави. Михайлов е готов да заяви стандартния пакет, включващ 3 мача от груповата фаза и един осминафинал, за които е достатъчен стадион с капацитет от 33 000 места. Футболният съюз предложи Васил Левски да бъде ремонтиран или да се изгради нов мултифункционален стадион със съвременни условия, подходящ за различни мероприятия.
На практика Орешарски трябваше да вземе решение веднага и извънредното заседание на правителството през седмицата спаси положението. След него спортният министър Мариана Георгиева каза, че България ще подаде кандидатурата си за домакин на Евро 2020. На следващото заседание на кабинета ще бъдат обсъдени детайлите и ще започнат разговори за строителството на още един национален стадион. Въпросът е как ще изглежда конкретно подкрепата ни за реновирането на Васил Левски и по-сериозният ангажимент – за стъпка по изграждането на нов стадион, отбеляза Георгиева. По думите й Министерството на младежта и спорта не може да изработи самостоятелно финансовите разчети и затова е необходимо те да бъдат съгласувани с БФС. Футболният съюз бе длъжен вече да е подготвил базови калкулации колко ще ни струват двата предложени от него варианта, а не да пуска кратка информационна нота с намерението за автореклама. Документите се очакват в централата на УЕФА не по-късно от 12 септември и затова сега трябва да се действа светкавично. Иначе се наслушахме на вербални политически ангажименти, завършващи с прехвърляне на топката към следващия кабинет.
Трагично е и положението с клубните съоръжения. Единствено
Лазур в Бургас и стадионът на Берое
са лицензирани за трета категория. На терена край морето Ботев (Пловдив) игра с Щутгарт в третия предварителен кръг от Лига Европа, а в Стара Загора зелените бяха отупани от израелския Апоел (Тел Авив). За втория по сила евротурнир критериите са занижени и дори плейоф за влизане в групите може да бъде проведен на трета категория стадион. Съоръжението на Литекс пък официално е от втора категория, въпреки че на сайта на ловчанлии се твърди, че по стандартите на европейската футболна централа то може да приема мачове до полуфинална фаза на Шампионската лига и Лига Европа, както и официални квалификации на националните отбори. Литекс разполага с единствения в България закрит стадион, а според ръководството на тима това изискване скоро ще бъде въведено като задължително от Нион. Стадионът разполага с три ВИП ложи, модерна зона за медии с коментаторски кабини, тв студия, пресцентър и зала за брифинги, затова без проблем би получил трета категория, ако оранжевите се класират за евротурнирите. Подобно е положението и с Герена, които ще вземе три звезди, когато се приключи с изграждането на новия сектор А. Навсякъде другаде положението е отчайващо, с изключение на Пловдив, където след четири години новият стадион Христо Ботев със сигурност ще покрива всички европейски изисквания.
