Поредната стратегия за развитието на туризма за периода 2014-2030-а, започва да мъдри кабинетът. Новият заместник-министър Бранимир Ботев се ангажира този път в нея да влязат предложенията не само на експертите от икономическото ведомство, но и на представители на туристическия бранш, и на хора от академичните среди. Стратегията ще бъде част от петте мерки, които трябва да изведат най-сетне туризма като приоритетен икономически отрасъл. Срокът, който са си поставили управляващите и браншовиците, е шокиращо кратък – до 25 август. Дотогава трябва да бъдат събрани всички предложения. До края на септември пък крайният вариант на стратегията трябва да бъде приет от Националния съвет по туризма.
Представители на различни граждански сдружения са изразили готовността си сами да финансират център за анализи и планиране в туризма, а за държавата да остане задължението да предоставя актуална информация и статистика. Идеята за публично-частното партньорство при разработването на маркетинговите стратегии за туризма вече е предложена на икономическия министър Драгомир Стойнев и по всяка вероятност (така както обеща заместник-министър Ботев) сега се търси най-добрата правна форма за учредяване на центъра, чиято дейност, информация и анализи ще подпомагат индустрията, която от своя страна ще формулира задачите на центъра и ще осигурява неговото финансиране. Самият министър Стойнев едва ли ще отхвърли възможността да се възползва от това предложение, тъй като и без това трябва да раздробява достатъчно крехкия си бюджет.
Владимир Панталеев от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти смята, че туристическата индустрия има нужда от специализирана информация в реално време, а не от остаряла и често противоречива статистика за минал период.
Началникът на туризма в икономическото ведомство пледира още както за ангажирането на научния потенциал в помощ на сектора, така и за увеличаване на бюджета за реклама на България като туристическа дестинация. На този етап не става ясно по какъв начин академичните среди ще бъдат привлечени за каузата, тъй като според намеренията на икономическото ведомство техни представители трябвало да вземат участие в изготвянето на стратегията и анализите, свързани с туристическата индустрия. Идеята е специалистите в тази област от водещите български университети, научни институти и научни работници активно да бъдат включени както в решаването на проблемите, така и за генерирането на нови идеи. Ако се намери и формулата, по която това може да стане, може би перспективата би била дора.
Колкото до искането да се поразвърже държавната кесия за реклама на страната ни, не е трудно да прогнозираме как ще погледне на въпроса финансовият министър Петър Чобанов…
За никого не е тайна, че програмата за национална реклама е в тежко състояние. Финансовият ресурс е едва 8 млн. лв. за цялата година. Да не говорим, че по време на управлението на служебното правителство вече бяха отрязани 25 на сто от този бюджет, или тези пари са вече с два милиона лева по-малко. Според заместник-министър Ботев ние сме на последно място по бюджета си за реклама, в сравнение със съседните ни държави, които са и наши преки конкуренти.
Вече се стигна до решение да се разшири присъствието на представители на туристическата индустрия в процеса на изготвяне и обсъждане на нормативните документи, регулиращи дейността й. Особено настоятелно бе поставен въпросът за участието на представители на бранша, когато става дума за подготовката на обществените поръчки. Заместник-министърът изрази готовност да включи в комисиите експерти, предложени от бизнеса по време на целия процес – от изготвяне на тръжната документация до етапа на избор на изпълнител. Според Ботев, колкото по-ясни са правилата в тези случаи, толкова по-прозрачен става процесът. По този начин се гарантира и сигурността, че парите на българските данъкоплатци и средствата от европейските програми ще бъдат употребени правилно и ще има реален ефект за туристическата индустрия.
Друг проблем, който незабавно трябва да намери решение, е като работна сила да бъдат привлечени български ученици от специализираните училища, които са навършили 14 години и могат да участват в работни стажове в български туристически обекти при гарантирано заплащане и осигурена ангажираност.
Всички тези намерения са добри. Но да не забравяме, че всеки нов министър започва с такива, а в крайна сметка в края на всеки мандат се оказва, че почти нищо от тях не е свършено. Нека припомним последния случай. Служебният министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев също обеща, че ще създаде обществена комисия от представители на туристическия бранш и с подкрепата на подопечното си ведомство се ангажира да изработи дългосрочна стратегия за развитието на отрасъла. Той си постави по-краткосрочни цели – до 2020 година. Служебният кабинет си отиде, но така и никой не видя реализацията на амбициите на Василев. Дано в този случай сегашните управници не просто четат като суха статистика факта, че туристическата индустрия дава между 12 и 16 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, а че хората, които го създават, действително имат нужда от изработването на ясни правила и истински дългосрочни стратегии за управлението на отрасъла.
