Най-неприятното се случи. Нестабилната политическа обстановка в страната от началото на годината не само прогони чуждестранните инвеститори, но и оряза средствата по почти всички оперативни програми, които ще ни бъдат отпуснати от Европейската комисия за следващия програмен период. Без външна помощ и чужда намеса само и единствено от собствената си глупост успяхме да изпуснем стотици милиони евро.
Политическите препирни между бившите и сегашните управляващи доведоха до това, че в следващите седем години страната ни ще разполага с 6.257 млрд. евро, или с 416 млн. евро по-малко, отколкото в сегашния период (виж таблицата). А само преди няколко месеца се твърдеше, че ще вземем около 7.1 млрд. евро от Кохезионния и от структурните фондове на ЕС.
Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която още с поемането на поста започна да тръби, че ще загубим пари от еврофондовете заради действията на предишната власт, сега побърза да призове темата да не се политизира. Не ми се иска европейските фондове да бъдат поле за политически битки, защото нищо добро не би последвало от това. Искам да призова всички участници в процеса да направим така, че малкият ресурс, с който разполагаме, да бъде усвоен така, че България да се възползва максимално от него, и то там, където е най-нужен, каза Златанова.
По думите й администрацията съвсем съзнателно все още не оповестява публично данните за сегашния и за предстоящия програмен период, за да не се правят сравнения с дейността на предишни правителства и да се търси кой, кога и колко е сгрешил. Но за предишния период всичко е ясно, няма скрито-покрито и няма проблем да се установи у кого трябва да се търси вината. Всъщност тази толерантност съвсем няма благородни подбуди. Ако грешките бяха допуснати от предшествениците й, Златанова щеше да ги разкритикува, както неведнъж е правила досега. Но сега предпочита да мълчи, докато се чуди как да представи нещата. А фактите говорят, че именно в последните месеци, вече при сегашното управление, се е стигнало до този неприятен обрат с европомощта.
През февруари, когато бе гласувана за първи път многогодишната финансова рамка, за страната ни бяха отредени 6.9 млрд. евро от Кохезионния и от структурните фондове, с уговорката да бъдат актуализирани според инфлацията и да достигнат поне 7.1 милиарда. След това – през юли, бюджетът бе прегласуван в ЕС. Намалените суми за България така и не бяха обявени публично от новата власт. Тогава се чуха критики от страна на опозицията, че не сме успели да защитим предишните си позиции и сме загубили пари, но покрай цялата суматоха в обществото проблемът бързо мина на заден план. Включително и фактът, че на 31 юли Министерският съвет разгледа индикативното разпределение на средствата за оперативните програми. И там все още пише, че те ще бъдат повече от 7.1 млрд. лв., а отдолу стои подписът на Зинаида Златанова.
Не знам на какво се дължат кривите сметки, които ни се представят. Грешката едва ли е аритметична. Може би от общия обем средства се вади резервът или други пера, но ако караме по този подход, в крайна сметка ще стигнем до нула, коментира ситуацията народният представител от ГЕРБ и бивш министър по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Сериозни проблеми има и около самото Споразумение за партньорство с Брюксел, което именно регламентира финансовата помощ за страната ни и нейното изразходване. Първият му вариант бе изработен от служебното правителство през април, но Европейската комисия го върна с куп забележки. Сегашните управляващи направиха необходимите промени и Министерският съвет одобри документа на заседанието си в сряда (21 август). Той обаче ще бъде внесен в ЕК най-рано през октомври, а подписването му може да се случи още в началото на 2014-а, стига евроекспертите да не намерят нови недостатъци в него.
Всичко това ясно показва, че България няма да може да влезе с летящ старт в новия програмен период. При най-доброто стечение на обстоятелствата, включващо моментална оценка на съответствието на оперативните програми, първите проекти могат да бъдат изпратени за одобрение чак през втората половина на следващата година. Така ще се получи вакуум от 8-10 месеца, в който няма да се сключват нови договори за европейско финансиране.
По-сериозният проблем обаче е, че страната ни няма ясна позиция по спорните въпроси в договора за сътрудничество с Европейската комисия. А безцелното лутане на българските институции и липсата на конкретни и точни аргументи може да доведат до загубата на още десетки, дори стотици милиони евро от окастрения бюджет на общността. Става дума за това, че от догодина пари ще се отпускат само срещу реформи и всяка страна трябва да изпълни т.нар. предварителни условия. През 2016 г. Брюксел ще направи преглед на реализацията им и, ако установи нередности, средствата от съответните фондове ще бъдат спирани автоматично.
Засега най-критично изглежда положението в здравния сектор, който по всяка вероятност ще остане без европейски средства. Причината е, че до края на годината не само трябва да бъде одобрена Националната здравна стратегия, но и да бъде изпълнена, което просто няма как да се случи. Също до декември тази година е нужно да са готови общата стратегия за електронно управление и тази за интелигентна специализация. И висшето образование трябва да има такъв документ, но до май 2014-а. Все още нямаме стратегия и за развитието на пътната инфраструктура. Бавим се и с реформата във водния сектор, за която са необходими изменения в съответните закони и решения за промяна в тарифата за таксите. Макар че крайният срок това да се случи е през декември 2016-а, като предупредителна мярка заради закъснението Брюксел вече ни отряза възможността да възстановяваме разходите за ДДС.
Трябват спешни реформи. Ако това не се случи, България ще загуби възможността да ползва европейски пари в секторите, в които не покриваме предварителните условия, прогнозира Томислав Дончев.
nbsp;
nbsp;
Представените от вицепремиера Зинаида Златанова разчети показват, че бюджетът на почти всички оперативни програми за следващия програмен период е намален. Най-голямо е понижението при програма Транспорт – цели 418 млн. евро по-малко. А обясненията, че това може да бъде компенсирано със 350-те милиона по фонда Свързана Европа, са по-скоро за успокояване на напрежението, отколкото реална възможност. Това е така, защото за парите ще се борят и други държави, а и с тях ще се финансират само най-важните за ЕС инфраструктурни проекти.
Транспортният министър Данаил Папазов заяви, че възнамерява да разпредели парите между пътните и железопътните проекти поравно, както е сега. По думите му ще се работи приоритетно за жп отсечките Пловдив-Бургас, Русе-Варна, Карнобат-Синдел и Видин-Медковец.
По програма Човешки ресурси пък губим 325 млн. евро, но тук причината е в създаването на новата програма Наука и образование за интелигентен растеж, която получава половин милиард евро бюджет. Въпреки че олеква със 195 млн., Околна среда ще бъде най-богата със своите 1.271 млрд. евро. Сумата ще бъде разпределена в съотношение 60-30-10 между проектите за водите, за отпадъците и за поддържане на биоразнообразието, заяви министър Искра Михайлова.
С понижен бюджет е и програма Региони в растеж. Тук неяснотите са най-много, тъй като самият проект на програмата още не е готов.
Най-голямата битка предстои за парите от Региони в растеж. Следващия месец се очаква програмата да бъде публично представена. Ключов ще е въпросът за съдбата на близо 620 млн. евро, които ние искаме да разпределим между 67 града, а ЕК настоява общините да са по-малко.
На плюс са единствено програмите за бизнеса и администрацията – Конкурентоспособност и Добро управление (която обединява Административен капацитет и Техническа помощ). Но докато първата расте със скромните 49 млн. евро (което е само 5% над стария бюджет), парите по втората растат със 75 процента.
Тук у важна една уговорка: всички тези числа са предпоследни и отразяват по-скоро нашето искане пред Брюксел. Съвсем друг е въпросът какво ще бъде одобрено от европейските ни партньори и какво не.
