С 81 млрд. щ. долара са намалели валутните резерви на централните банки на развиващите се пазари в периода от началото на май до края на юли. Изключение прави само Народната банка на Китай. Това сочат сметките на анализатори на Моргън Стенли, използвали официални банкови данни. Намалението се равнява грубо на 2% от общия обем на резервите на тези стопанства. В някои държави обаче спадът е по-драстичен. Например Индонезия се е разделила с 13.6% от паричните си запаси от края на април до края на юли, Турция – с 12.7%, а Украйна – с почти 10 процента. Индия пък е загубила почти 5.5% от резервите си през този период. Основните причини за спада са отливът на капитали и интервенциите на валутните пазари.
Валутните резерви на централните банки трябва да служат като спасителен буфер срещу пазарни трусове и средният им размер все още е далеч по-голям, отколкото по време на предишни кризи на развиващите се икономики. Скоростта на спада обаче предизвиква опасения у някои инвеститори и анализатори. Още повече през август се очаква отлив на нова порция заради колебанията, предизвикани от плановете на Федералния резерв да започне да изтегля паричните стимули за щатското стопанство. Те пък съвпадат с прогнозирано забавяне на икономическия растеж на развиващите се пазари.
Анализатори на Бенк ъф Америка обръщат внимание, че интервенциите на централните банки може де факто да се окажат непродуктивни, защото на практика те продават щатски ДЦК и купуват национална валута. Това качва доходността на американските облигации, като засилва трусовете на развиващите се пазари и намалява оценката на останалите резерви от щатски книжа. Анализатори и мениджъри на активи прогнозират, че централните банки скоро ще се откажат да подкрепят директно валутите си и ще вземат по-сериозни мерки за ограничаване на изтичането на капитали. Някои вече започнаха да качват лихвените проценти, което през тази седмица направи и Турция, като този процес се очаква да стане по-интензивен през следващите месеци.
На практика обаче най-голямата опасност за развиващия се свят и особено за държавите от Азия са натрупаните задължения в резултат на безпрецедентните пакети за стимулиране на стопанствата в отговор на световната финансова криза от 2008-а. Например в момента публичната задлъжнялост на Китай се оценява на над 200% от БВП. А когато Федералният резерв започне да затяга паричната политика и престане да печата пари, азиатският регион ще трябва да се справя с живота след дълга.
Засега акцентът е върху Индия и Индонезия – двете държави с най-високи дефицити по текущите си сметки от региона, което ги прави и най-силно зависими от чуждестранни капитали. Паричните единици и борсовите индекси на двете стопанства паднаха драстично през миналата седмица. В Тайланд, който през второто тримесечие изпадна в техническа рецесия (по дефиниция тя настъпва след две поредни тримесечия на понижение на БВП), дългът на домакинствата е скочил до 80% от БВП срещу 55% през 2009-а. Публичният дълг на страната е 180% от БВП, по сметки на Ейч Ес Би Си. Подобен ръст на дълговите равнища се наблюдава и в богатата на нефт Малайзия. А слабите данни за търговската й сметка увеличават вероятността тя да излезе на дефицит през тази година след цяло десетилетие на търговски излишъци.
