След поредица от съмнителни сделки собственици и посредници, опоскали де-що могат от БТК през годините, дойде време държавата да каже окончателното адио на бившия си телеком. През седмицата стана ясно, че настоящият мажоритарен собственик Вива телеком България ЕАД (в което влизат свързани с VTB Capital (VTB) и Корпоративна търговска банка АД (КТБ) лица) иска т.нар. златна акция, която правителството държи чрез Министерството на транспорта да се превърне от привилегирована в обикновена. В това решение няма нищо странно. Според приватизационния договор купувачът има това право след изтичане на петгодишния период от датата на приватизация (2004 г.), т.е. то е в сила още от юни 2009-а. Но така и досега никой от собствениците на БТК не се възползва от това право.
Така че Вива телеком България има пълното основание да обезсили златната държавна акция. По устав тя се изкупува по номинал (1 лв.). Решението ще се вземе от извънредното общо събрание, насрочено за 16 септември.
Впрочем понятието златна акция изобщо не съществува в правния ни мир, макар че в конкретния случай в него има много символика. Зад този термин обикновено се крият определени обвръзки и ангажименти на купувача към държавата, и то за определен срок от време. По тази причина стратегията за приватизация на телекома, която бе приета от парламента на 15 февруари 2002 г., бе предвидена възможността държавата да си запази правото на вето при вземането на редица важни (стратегически) въпроси, сред които бе и решението за разпореждане със стратегически важните активи. Идеята бе по този начин да се предотвратява продажбата на такива активи, които могат да се окажат със стратегическо значение за осъществяването на дейността на компанията. Златната акция даваше и възможност да се блокира евентуална промяна в името на телекома, прекратяване или ограничаване на дейността му, емитиране на нови акции, преобразуване на дружеството по какъвто и да било начин и т.н.
Реално обаче държавата така и не се възползва от правата, които имаше. И безучастно наблюдаваше през годините как от златната кокошка и златните й яйца за нея не остава нищо.
Първо, през 2004 г. 65% от компанията бяха продадени на никому неизвестната компания Вива Венчърс за 230 млн. евро, при положение че по доклади на оценители дружеството струваше над 1 млрд. лева. Като бонус по сделката телекомът получи и GSM лиценз на една четвърт от цената. Освен това новите собственици си прибраха дивидентите от компанията за две поредни години, без да дадат нито лев на държавата. Всичко това се случи с подписа на тогавашния министър на транспорта и съобщенията Николай Василев.
Година по-късно останалите 35% от акциите на държавния телеком бяха продадени за малко над 650 млн. лева. Посредник по сделката бе компанията на Иво Прокопиев Булброкърс.
През 2007 г. пък, когато изтече тригодишната забрана за прехвърляне на собствеността на дружеството, Вива венчърс продаде БТК на Ей Ай Джи Глобал Инвестмънт груп (AIG Global Investment Group) за сумата от 2.112 млрд. лв., или 1.080 млрд. евро, и само за три години си заработи 469% печалба.
В края на 2008 г. извънредното общо събрание на компанията пък гласува прехвърлянето на 100 имота чрез непарична вноска в капитала на едно или повече новоучредени еднолични търговски дружества. Сред тях бяха доста атрактивни сгради като Телефонната палата на улица Гурко в столицата, сгради в центъра на Пловдив, Варна и Бургас, както и редица други здания в различни селища от страната. Според доклада на оценителите от Фортън интернешънъл общата им пазарна стойност бе 281.5 млн. евро. Или с 50 млн. евро повече от сумата, платена за цялата БТК през 2004 година.
Тези имоти обаче се оказаха във фокуса на голям скандал, след като транспортният министър по времето на Тройната коалиция Петър Мутафчиев обжалва решението за апортирането им пред Софийския градски съд. Какво бяха постановили магистратите, така и не разбрахме, но пък през 2009 г. наследникът на БТК – Виваком, успя да продаде значителна част от пуснатите на пазара над 100 имота. Сред най-апетитните бяха сградата в София на Руски паметник, която бе купена от турския бизнесмен Фуат Гювен. Телефонните палати във Велико Търново, Казанлък и Пловдив, които отидоха при старозагорския предприемач Тодор Колев, а три сгради във Варна взе собственикът на верига от аптеки Веселин Марешки.
Междувременно през юни 2009 г. изтече петгодишният период на действие на златната акция, но американската компания AIG Global Investment Group, така и не реши да се отърве от нея. Въпреки че вече имаше всички правни основания за това. Впоследствие, при правителството на Бойко Борисов, държавата започна да налага през Агенцията за приватизация запори върху стотици имоти на БТК в цялата страна, възползвайки се от поправка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Според нея при неизпълнение на приватизационен договор за осигуряването на наказателно вземане (глоби неустойки и др.) вече могат да се използват не само имоти на дружеството купувач, но и на самата компания, която е обект на сделката.
Оказа се обаче, че тези практики противоречат на правилата на Европейския съюз. През март тази година Еврокомисията предупреди нашите власти незабавно да променят тези текстове и заплаши, че ще ни наложи солени глоби заради тези некоректни прийоми.
Сегашното правителство вече внесе проект с корекции, но те все още не са гласувани от парламента, тъй като предизвикаха немалко спорове в комисиите. Случи ли се това обаче, запорите падат и имотите на БТК ще се търгуват свободно.
При тази ситуация държавата едва ли ще има думата по темата златна акция. Нищо, че заместник-министърът на транспорта Георги Тодоров вече е поискал пълен анализ на изпълнението на приватизационния договор за БТК между България и предишните собственици на компанията. Очакваме информацията до десетина дни, след което на нейна база ще бъде решено какво ще правим със златната акция на държавата в телекома, обясниха от ведомството на министър Данаил Папазов.
Подобни приказки са по-скоро за успокояване на общественото мнение и едва ли от тях ще произтече нещо съществено. Още повече, че в бранша се говори, че правителството ще получи плащания по засекретен договор между кабинета Райков и бившите собственици на БТК – Вива венчърс и Адвент интернешънъл. Извънсъдебното споразумение по всички арбитражни дела, които българската държава водеше през годините срещу тях, е осребрило усилията й с около 150 млн. лева.
Решението на уравнението изглежда просто: собственикът обезсилва златната акция и вдига ипотеките върху стотици имоти на БТК като гаранция по водените дела, а в замяна държавата си прибира парите. Най-ценната сграда, естествено, е столичната Телефонна палата, за която дори има подписан предварителен договор за над 22 млн. евро. Друг въпрос е дали тази цена вече ще е актуална предвид сериозния срив на пазара на недвижимости.
Все пак, до 16 септември пък двете министерства – на финансите и на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заедно с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, имат време да подготвят прегледа на приватизационния договор и да потвърдят доколко е изпълнено споразумението между държавата и собствениците на БТК.
nbsp;
Стефан Савов
Евгений Натов
