Няма да правим правителство, което разделя властта на порции, ведомствата – на сфери на партийно или феодално влияние. Искаме власт, за да постигнем конкретни резултати, а не за устройване на партийни активисти.
Ние сме социалисти и нямаме право, а и никога не сме стояли настрана, когато народът е изпадал в беда. Заставали сме на страната на народното недоволство и сме му посочвали път.
Думите са на Сергей Станишев. Те бяха изречени само преди половин година на заседание на 48-ия конгрес на социалистите, на който беше анонсирана радикалната лява промяна. Днес казаното от лидера на БСП изглежда в най-добрия случай неискрено. За съжаление предизборните лъжи вече все по-трудно впечатляват, тъй като има негласен консенсус, че те са неизбежна част от играта.
Най-забележителното сега е, че БСП отново е на път да проиграе шанса си да се модернизира в синхрон с пулса на времето и левите ценности. И горчивата чаша на провала този път ще бъде изпита нетолкова заради неизпълнените обещания, заради непризнатата коалиция с bdquo;Атака или заради опитите за разделение на нацията. В основата на драмата е бетониралата се върхушка, управляваща партията, която трудно ще бъде сменена.
И Станишев е само един елемент от нея. Тази седмица се разбра, че по всяка вероятност няма да има пречки пред завръщането на Румен Овчаров, Румен Петков и Асен Гагаузов начело на местните партийни организации, тъй като членовете им отново са готови да ги изберат. Ако това стане, ще лъсне козметичният и механичен характер на промяната на лицата в БСП. Очакваното послание на местните организации е разбираемо – след като на Станишев може всичко да му се размине, защо останалите да бъдат мерени с различен аршин? Още през юни подкрепата, която той получи от пленума след назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, доказа, че партията се е превърнала в машина за гласувана без вътрешни съпротивителни сили срещу безобразията.
В годините на прехода тежките вътрешни провали на столетницата винаги са били последвани от тежки провали на държавата. Така беше при държавните провали след Луканов и Виденов, а управлението на тройната коалиция ни докара тежка имиджова катастрофа в ЕС. Всичко това би било една доста елементарна основа за политическа оценка и нямаше да си струва да бъде припомняно, ако БСП не притежаваше нещо уникално – естествените общности от хора около нея, с които много малко партии могат да се похвалят. Те не се състоят само от партийни членове и симпатизанти, но и от доказали се професионалисти и общественици, на които столетницата може да разчита. Тъкмо те, ако партията не беше стисната толкова здраво в хватката на апарата, можеха да бъдат ядрото на една по-модерна и по-нормална БСП.
Онези, които смятат, че социалистическата партия ще си отиде по bdquo;естествен път – т.е. чрез преселването на електората й в по-добрия свят – и ще бъде заменена от по-автентична левица, ще трябва да пият по една студена вода. Подобни надежди са с 24-годишна давност, като за този период стопяването на подкрепата за столетницата дойде в резултат на всеобщия отлив на интерес към политиката. Демографски България остарява, а това е свързано с бедност и оттук – с логично олевяване. Картинката няма скоро да се промени, така че и червените привърженици ще си останат сравнително стабилна маса. Въпросът е те поне да почнат да показват някакво елементарно желание да контролират ръководството. Иначе БСП още дълго време ще си остане трагично разкрачена между европейския и азиатския модел на партийно управление.
Димитър Ганев
