Смут и тревога все още се ширят в редиците и на кредиторите, и на длъжниците през изминалите месеци от тази година. Продължават да се трупат и неуредените сметки помежду им. Свитото потребление изпразва портфейлите им, а недостигът на собствени оборотни средства разшири кръга на компаниите, които живеят на гърба на своите партньори и волно или неволно засилват и техните проблеми. По тази причина вълната на задлъжнялостта заля и нови територии от икономиката. Проблемите се засилват и от още една тревожна тенденция – удължава се срокът за разплащане.
При това положение не е изненада, че пазарът за събиране на вземания продължава да расте като стойност. Но колкото и да е странно, дружествата със специална инвестиционна цел, които изкупуват вземания (АДСИЦ), не успяват да се възползват от това положение. Трудната икономическа ситуация у нас ги изправи пред сериозно изпитание, както и всички специализирани фондове, които работят с голям обем от привлечен капитал. Това затрудни финансирането на дейността им, увеличи степента на риска в този бизнес и в същото време намали значително възможностите за секюритизиране на нови активи. Показателен е фактът, че нито едно от тези АДСИЦ не направи опит да увеличи капитала си или да издаде емисия облигации. nbsp;
Пазарът на секюритизация на вземания в България не стои на едно място, макар че е трудно да се пресметне точно големината му и всички публикувани данни за него имат по-скоро прогнозен характер. Но е факт трайната тенденция за нарастване на задълженията и на домакинствата, и на предприятията.
В сравнение с дружествата със специална инвестиционна цел, които правят вложения в недвижими имоти и в земя, компаниите, събиращи и търгуващи с вземания, все още са малко на брой. Към края на юни 2013 г. само седем дружества извършват секюритизация на вземания. Това са Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ, Кепитъл Мениджмънт, Трансинвестмънт, Делта кредит, Улпина, Лев Инвест и Дебитум Инвест.
Но конкуренцията непрекъснато се засилва. А през последните години в сектора за търговия и събиране на вземания навлязоха много нови играчи, включително и чуждестранни. Това е добре, но, от друга страна, означава, че е възможно в краткосрочен план дружествата да не могат да постигнат планираната доходност от инвестициите си.
Секторът е с малка история, а неблагоприятната конюнктура у нас и по света удари тези дружества още преди да са успели да развият същинската си дейност, включително и да наберат портфейл от вземания. И така, очакванията, че този сегмент от пазара ще може да подпомогне решаването на някои от проблемите със задлъжнялостта, не се сбъдват.
Акумулирането на парични средства е важно за компаниите от бранша, тъй като те имат нужда от свеж капитал в достатъчно количество както за финансиране на основната си дейност – изкупуване на вземания, така и за посрещане на плащанията си по привлечените до момента средства от банки или от облигационни емисии. Седемте АДСИЦ продължават да трупат и парични средства (в каса и безсрочни или със срок до три месеца банкови влогове), за да успеят при спешна нужда да покрият определено задължение. Вярно е, че тези суми са намалели почти три пъти през първата половина на тази година – до 1.239 млн. лв. спрямо същия период на 2012-а. Но тогава Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ сключи сделка, от която банковата му сметка нарасна доста. През тази година нещата са малко по-различни, показва проучване на в. БАНКЕРЪ. По данни от финансовите отчети на компаниите от бранша само четири от тях са добавили парични средства в касите си през разглеждания период. Сумите пък не са много големи, тъй като повечето дружества отчитат спад в приходите си. Единствено Дебитум инвест и Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ имат по-висок оборот – съответно 39 хил. лв. и 332 хил. лв. през първите три месеца, а Лев инвест няма никакви приходи от дейността си.
Въпреки по-малкото възможности за финансиране на дейността, благодарение на натрупаните до момента резерви, дружествата за секюритизация на вземания все пак продължават да трупат активи. Разбира се, не в този обем, в който биха искали. През първото полугодие на тази година размерът им нараства само с 4.66% на годишна база и в края на юни достига 94.182 млн. лева. Показателен е и фактът, че за полугодието не са купували или продавали актив със стойност над 5% от секюризитираните им активи.
Ликвидността за всички тези дружества е от съществено значение. Така или иначе, колкото повече средства притежаваш, толкова по-стабилен си и получаваш възможности да се развиваш, да растеш. Освен това по този начин компаниите се подсигуряват и срещу растящата конкуренция на пазара, която подканя всички да увеличават своите резерви. През първото полугодие собственият капитал на дружествата у нас се е повишил с 6.44 на сто. А и всички, освен Лев инвест, добавят стойност към активите си.
Печалбата на АДСИЦ фондовете се дължи единствено на приходите от лихви и приходи от събрани вземания. По-ниските лихвени приходи през текущия период се дължат единствено на факта, че дружествата намаляват обема на инвестициите си в съвкупност от вземания. Това пък се дължи на липсата на секюритизация на нови вземания.
За да се компенсира този риск, фондовете се опитват да купуват дългове от различни сектори и компании и да поддържат диверсифициран портфейл, за да не допуснат проблемите в един сектор да се отразят върху финансовия резултат на дружествата. Ето защо компаниите изкупуват вземания не само в бюджетната, но и в производствената сфера.
Отчитайки лошите прогнози за развитието на финансовите и капиталовите пазари и през 2012 г., бизнесът със секюритизация на вземания се превръща в един значително по-рисков сегмент.
