Силвио Берлускони, който от двайсет години използва огромната си медийна империя, за да подхранва политическата си кариера, обикновено е смятан за главна заплаха за медийната свобода и плурализъм в Италия. Той контролира телевизионната компания Медиасет и два национални вестника, известни със склонността си да очернят политическите съперници на своя господар. Семейната му фирма също така е активна в създаването и разпространението на филми, издателската дейност и финансовите услуги.
В своята класация за свободата на медиите в света за 2013 г. организацията Репортери без граници постави Италия на 57-мо от 179 места, като установи, че журналистите се сблъскват със заплахи от мафията, драконовски закони за клевета, ниски стандарти за свобода на информацията и политическа намеса. В Италия не съществува свобода на печата. Всички вестници принадлежат на могъщи бизнес групи, които ги използват не за да продават (издания), а за да нападат или да се защитават, смята друг бивш премиер – Масимо Д’Алема.
Най-престижният вестник в страната – центристкият Кориере дела сера – е контролиран от консорциум от групи от промишлеността, банковата сфера, недвижимите имоти, здравеопазването и застраховането начело с автомобилния производител ФИАТ, който също така притежава издавания в Торино в. Стампа.
Помислете за ФИАТ. Той затваря всичките си заводи в Италия, а никой не пише за това, защото компанията контролира Стампа и Кориере дела сера, каза Д’Алема.
Друг водещ всекидневник в Италия, Република, който се отъждествява с левоцентристки каузи, е собственост на Карло де Бенедети, отдавнашен бизнес съперник на Берлускони със значителни интереси в енергетиката, здравеопазването и автомобилните части.
Други водещи издания се притежават от бизнес лобито на страната Конфиндустрия или от предприемачи в недвижимите имоти като Франческо Гаетано Калтаджироне, или от частни холдинги в здравеопазването като групата Ангелучи.
Според тях журналистиката в Италия, в допълнение на изкривяванията, предизвикани от Берлускони, по традиция е силна в пристрастието и слаба в анализа, разкритията и внимателно балансираните репортажи.
Това е така не защото италианските журналисти не могат да правят такава журналистика: в действителност някои я правят. Но парите, които се дават, и често исканията на редакторите и собствениците са за журналистика, която се вмества в съществувалия преди това идеологически калъп, писаха Джулиано и Лойд.
