На 28 август 1943 г. след кратко боледуване умира българският цар Борис III – една от най-големите мистификации и загадки в новата история на България. Преди това царят никога не е страдал от сериозни заболявания, а кончината му се случва в изключително напрегнат момент на Втората световна война.
На 4 август 1943 г. Борис III се среща в София с посланика ни в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната.
Наnbsp; 9 август германският посланик в София Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с фюрера Адолф Хитлер.
На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. Хитлер настоява за заместване на италиански войски от две български дивизии в Гърция и Албания, а Борис III отказва, оправдавайки се с недостига на хора и въоръжение и с необходимостта от защита срещу евентуално нападение от Турция.
На 17 август Борис III заминава за Чамкория (Боровец), а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика ни в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка из Рила до Соленото езеро и връх Соколец.
На 23 август Борис III се връща в София, където има няколко насрочени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. След края на работния ден той колабира.
На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние. Той диагностицира тежък инфаркт.
През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. На 26 август новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка .
След смъртта на Борис III неговото място заема регентството на малолетния Симеон II: чичо му княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов и ген. Никола Михов.
В телеграма от 29 август 1943 г. до германския министър на външните работи посланик Бекерле предава разговора си с германските лекари: Поставих въпрос на господата, тъй като постоянно е подозрението дали те считат за възможно, че отравяне може да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане.
В полицейските архиви е запазен обстоен 9-страничен доклад с гриф лично-поверителен с дата 6 септември 1943 г., тоест само ден след погребението. В него са отбелязани важни моменти:
Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА .
Авторът на доклада свидетелства, че Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта , което е един от белезите за отравяне.
Тялото на последния действащ български цар е изложено в продължение на няколко дни за поклонение в катедралната църква Александър Невски, където по сведения на Държавна сигурност са преминали около 369 хиляди души.
Сред официалните лица, присъствали на погребението, са личният представител на Хитлер адмирал Ерих Редер и представителят на германската армия генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.
Той е погребан по негово желание в Рилския манастир, там където се съхраняват мощите на светеца покровител на България – Иван Рилски.
Погребението е извършено при сдържан церемониал от българската армия и от правителството.