Един от шлагерите на новия политически сезон ще бъдат старите лица, пременени в нови партийни дрехи. Надежда Нейнски, Емил Димитров и Мирослав Найденов са част от познатите фигури, които крачат смело към следващите избори в чисто нови формации. Тримата разбират ролята си по-скоро като наблюдатели зад завесата, откъдето да дават ценни наставления и мъдрости на по-младите, които поемат руля.
Ако се съди по пестеливите публични изяви на Надежда Нейнски, тя би трябвало да се е полуоттеглила от политиката. В новата й формация Синьо единство лидерът Христо Панчугов е човекът, който поне видимо движи нещата. Ролята на евродепутатката в организацията обаче все още е сериозна и формалното странене от светлината на прожекторите не е свързано с намаляване на влиянието й, свидетелстват хора отвътре. Най-интересното около Синьо единство е, че никой не знае на каква електорална подкрепа може да разчита формацията, тъй като тя все още не е участвала в избори. Не е известно и скоро да е имало публично социологическо изследване, което да измерило влиянието им. Макар да е единствената партия в Реформаторския блок, която не е се е явявала на вот, партньорите гледат на Синьо единство с респект. Самият им отказ от последните избори заради спор с Иван Костов говореше за впечатляваща самоувереност. Медийните изяви на Синьо единство носят запазената марка на някогашната Синя коалиция и се отличават с добра подготовка и експертност. Е, идеята Реформаторският блок да се управлява като Европейския съюз – с ротация на партиите, не блестеше с особена оригиналност, но фриволните асоциации не са незаконни. Наскоро медиите разпространиха неофициална информация, че Синьо единство е сред уж поканените от ЕНП на предстояща среща в Брюксел за стопяване на ледовете между ГЕРБ и останалите десни партии. Ако бе станало, това би било свидетелство за признание.
В Баста на Емил Димитров и Мирослав Найденов, която трябва да излезе с учредителна декларация в събота (31 август), мястото на познатите лица от политиката ще бъде в съвета на ветераните. Според двамата те щели да се самолустрират и да оставят управлението на непознати фигури. На какво ветерани като Димитров и Найденов могат да научат младите е въпрос, в детайлите на който те все още не са се задълбавали, поне не публично. Неизвестни са и имената на народните представители от ГЕРБ, които биха се присъединили към новата формация, както беше анонсирано. Бившият земеделски министър и ексдепутатът обаче вече не твърдят, че щели да имат достатъчно хора за сформирането на самостоятелна парламентарна група.
С нов политически проект обяви, че ще се заеме и Татяна Дончева. Слуховете, че редом до нея ще бъде и Георги Първанов, бяха окачествени от бившия президент в четвъртък като контрадезинформация. За плановете на Дончева все още се знае много малко, а бившата депутатка, която направи Движение 21 избягва коментари пред медиите.
Любопитни са нещата около Янаки Ганчев, познат от февруарските протести, и бившия кмет на София Стефан Софиянски. Бившият градоначалник потвърди пред в. БАНКЕРЪ, че ще продължи да бъде обществена личност, но не като политик, а по-скоро в гражданска организация. Той каза, че има вероятност хората около Орлов мост на Янаки Ганчев да се влеят в неговия Съюз на свободните демократи и да се избере ново ръководство. Според бившия кмет обаче това е само една от възможностите. Ганчев, който не участва на изборите през май, вече обяви, че ще желае да смени името на формацията на Народна партия.
Формацията на един от най-шумните противници на Бойко Борисов – Слави Бинев, пък се вля през август в НФСБ на собственика на тв Скат Валери Симеонов. Организацията на Бинев тръгна много амбициозно, но претърпя сериозен провал на изборите, на които получи едва около 16 хил. гласа. Смята се, че в определени моменти НФСБ се е ползвало с подкрепата на лидера на ГЕРБ.
Николай Бареков формално не е бил партиец, ала гмурването във водите на телевизионната политическа журналистика могат да бъдат не по-малко изхабяващи. И е изключително трудно той да бъде възприеман като ново лице само защото наскоро регистрира движението си България без цензура. Оттук нататък всичко е предизвестено – както е било наблюдавано нееднократно, пътечката от гражданската организация до партията е изключително кратка. Историята на политическото самоосъзнаване на Бареков е интересна, тъй като катарзисът му се предаваше на живо. Изведнъж през февруари той разбра истинската същност на ГЕРБ, те спряха да го страхуват, последваха разследвания, разкрития… После обяви, че именно той е създал Бойко Борисов и обиколи страната с телевизионното си турне, на което вече беше с по-различно амплоа. Но обществото вече беше наблюдавало при Волен Сидеров как става транформацията от журналист в политик.
Опаковането на познат политически продукт с нов целофан е познат прийом и не следва да се отрича кардинално. Имаме примера на ДСБ, в която на редица политици от СДС им беше по-уютно, отколкото на Раковски 134. Въпросът е съдържанието да е качествено и опаковката да не е твърде подвеждаща.
