Борбата между политическите опонени в Германия се изостря с наближаване на парламентарните избори, които трябва да се проведат на 22 септември. А медиите следят под лупа всяка проява на лош вкус. Като безвкусица и неприемлива комбинация те определиха посещението на германския канцлер Ангела Меркел в концентрационния лагер в Дахау, близо до Мюнхен, в средата на миналата седмица. А тя се отби в лагера пътьом, по време на една от предизборните си прояви в намираща се наблизо бирена шатра, за да се срещне и с оцелелите жертви на нацизма, и да подчертае, че подобни идеи (на нацистите от Втората световна война) не трябва никога да се приемат в сегашната демократична Европа.
Посещението в Дахау обаче е най-малкият проблем на Меркел. Много по-сложно е да се обясни на избирателите защо Гърция, която получи два поредни пакета от спешни заеми на обща сума 240 млрд. евро, ще има нужда от поне още 10 млрд. евро през 2014-2015-а. За да закърпи финансите си, след като през първото полугодие на 2014-а изтече срокът на сегашната спасителна програма. Германският финансов министър Волфганг Шойбле призна миналата седмица, че на Атина отново ще й трябва помощ. А еврокомисарят по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер конкретизира на 24 август, че подкрепата за южната ни съседка този път ще е малко над 10 млрд. евро, за да може да управлява огромния си дълг. Всички политици обаче са единодушни, че поредната спасителна акция за Гърция не трябва да е под формата на опростяване на задължения, а по-скоро – чрез намаление на лихвите по вече отпуснатите заеми.
Основният опонент на Меркел – Пеер Щайнбрюк, използва гръцкия тумор, за да атакува безпощадно канцлера, че не е наясно с истинската сметка, която трябва да платят германските данъкоплатци. Меркел го върна на своя предшественик Герхард Шрьодер, който е съпартиец на Щайнбрюк. Пред около хиляда свои привърженици в Рендсбург на 27 август дамата заяви, че дълговата криза, тръгнала от Гърция в края на 2009-а, е била заложена още със създаването на еврозоната. И че съседката ни изобщо не е трябвало да бъде приемана в общността през 2001-а, което се е случило по времето на Шрьодер. Именно той бил виновен, че е допуснал гърците в еврорегиона и е отслабил Пакта за стабилност – две фундаментално погрешни решения.
Успоредно с размяната на удари продължава разследването в германските компании Райнметал и Атлас електроник. Германският вестник Зюддойче съобщи, че фирмените им офиси преди седмица били претърсени от следователите по обвинение, че служители на дружествата са давали подкупи на високопоставени гръцки чиновници в периода от 1998-а до 2011-а, за да спечелят поръчки за съоръжения за подводници. Базираната в Бремен Атлас платила 8.5 млн. евро подкупи, а Райнметал от Дюселдорф – 9.1 млн. евро, заяви на 26 август говорителят на прокуратурата на Бремен Франк Пасаде.
Въпреки подводните камъни подкрепата за Християндемократическия съюз на Меркел остава непроменена – 41% от избирателите, според последните данни от социологическо допитване, публикувано в сп. Щерн на 28 август. Коалиционният партньор на християндемократите – Партията на свободните демократи, печели 5% доверие. Което означава, че общият им резултат от 46% ще е достатъчен, за да осигурят нов мандат на съществуващата парламентарна конфигурация.
Социалдемократическата партия на Щайнбрюк получава 22% подкрепа, а съюзникът й – Партията на зелените – 11 процента. Лявата партия има 10% от гласовете на анкетираните между 20 и 26 август 2501 избиратели.
