Булгартрансгаз готви голямата кошница

Migration Image

След сериозен период на затишие в инвестиционната програма на газовия оператор Булгартрансгаз идните години се очертават като изключително напрегнати и динамични за предприятието. Над един милиард лева ще се излеят за модернизацията на мрежата му и за изграждане на нови отклонения, за да се утвърди то на регионалните пазари и да се насърчава битовата газификация в страната. Такива абмициозни цели са залегнали в десетгодишния план за развитие на преносната мрежа на оператора, който в момента се обсъжда между различните ведомства в страната.

Това е първият документ, в който Булгартрансгаз разработва дългосрочните си намерения, и искам да уточня, че той ще бъде актуализиран всяка година. Оттук нататък политиката ни ще е непрестанен диалог с всички заинтересовани лица при развитието на газопреносната мрежа. Това, естествено, е наше задължение според изискванията на Европейския съюз и ние ще го спазваме стриктно, казва изпълнителният директор на компанията Кирил Темелков.

Дори при бегъл прочит на стратегията на очи се набиват инвестициите, които дружеството възнамерява да направи през следващите три години. За тази са планирани 114.5 млн. лв., за 2014-а те скачат на 150 млн. лв., а пък за 2015 г. са 109 млн. лева. До края на десетата година вложенията ще надхвърлят 1 млрд. лева. Най-голяма част от тези средства – 240 млн. лв., ще отидат за реконструкция на компресорните станции Ихтиман, Петрич, Лозенец, Странджа. Тези ключови съоръжения осигуряват транзита на синьо гориво през страната ни към Турция, Гърция и Македония. След дълга процедура, продължила няколко години, в крайна сметка за изпълнител на тези дейности бе избрана компанията на Симеон Пешов – Главболгарстрой.

Други 32.6 млн. лв. ще отидат за изграждането на лупинг на транзитен газопровод за Турция в непосредствена близост до компресорна станция Лозенец. А близо 10 млн. лв. ще струва междусистемната газова връзка с Румъния при Русе – Гюргево. Реверсивната тръба е с обща дължина 25 км, от които 15 км на българска територия, 7.5 км на румънска, а 2.5 км са по дъното на Дунав. Максималният капацитет на интерконектора е 1.5 млрд. куб. метра. Той трябва да бъде изграден до края на 2013 г. и да влезе в експлоатация от началото на 2014 година.

В газовия бизнес има цикличност

nbsp;

– периоди на ускорено развитие и периоди на застой. Годините от 1998 до 2003 г. бяха много силни за нашата мрежа – над 400 км бяха построени изцяло. След това пък до 2011 г. напредъкът бе много малък. Сега отново влизаме в етап на изключително интензивно изграждане на газопроводи и отклонения от тях. Имаме възможност да оптимизираме по много добър начин мрежите си в следващите години. Разполагаме и с ресурс да изпълним този план така, както сме го представили, убеден е Кирил Темелков.

Логично е всяка компания транзитьор да иска през нейните тръби да преминават колкото се може повече количества синьо гориво, тъй като се увеличават и приходите от такси, които тя получава. Конюнктурата обаче е далеч по-сложна и върху използваемостта на мрежите влияят и други фактори. Сред тях са конкуренцията на различните международни проекти за доставката на газ от страните от Каспийския регион до Европа, цените на синьото гориво, както и динамиката в търсенето на газ в региона.

Потенциално най-големият клиент тук е Турция. Потреблението й сега надхвърля 40 млрд. куб. метра (около 14 млрд. куб. метра идват от Русия през България), а през 2020 г. се очаква то да надвиши 60 млрд. куб. метра. Синьото гориво формира над 30% от общото енергийно потребление в съседната страна, като търсенето ще продължи да се увеличава в бъдеще, тъй като Турция планира разработването на повече газови електроцентрали. Консумацията в промишлеността й и в бита също се очаква да се нарасне предвид плановете за разширяването на съществуващите разпределителни мрежи след приватизирането на държавните компании, които ги стопанисват.

Другият голям пазар, към който може да транзитираме синьо гориво, е Гърция. В момента около 3 млрд. куб. м руско гориво на година минават през България на път за Гърция. Много вероятно е обаче там нещата да се обърнат в следващите години и

не елините от нас, ами ние да взимаме от тях природен газ

nbsp;

Причината е, че в края на юни Гърция подписа споразумение за изграждането на Трансадриатическия газопровод, който бе предпочетен за доставките на каспийски природен газ вместо Набуко.

Далеч по-скромни са възможностите през нас да се доставя газ на запад – към Македония и Сърбия. Пазарът на синьо гориво в Македония тепърва се развива и само северната част на страната е газифицирана. Показателно е, че единствената междусистемна газова връзка оттатък Вардар е тази с Булгартрансгаз. Тръбата е с проектен капацитет 1 млрд. куб м на година, но е натоварена едва около 15 на сто. Природният газ се използва предимно в промишлеността и от областните топлофикационни дружества за производство на топлинна енергия. Засега в Македония дори не е изградена газоразпределителна мрежа за бита. Според най-оптимистичните прогнози търсенето на природен газ за периода 2015-2020 г. би могло да достигне около 1 млрд. куб. м – т.е. колкото е сегашният капацитет на тръбата.

Като по-солиден пазар се очертава Сърбия, с която обаче тепърва ще изграждаме интерконекторна връзка. За да се гарантира сигурността на доставките, Белград разчита много на реализацията на газопровода Южен поток, който ще преминава и през България.

Тепърва ще се увеличава и значението на

вътрешния пазар на синьо гориво в нашата страна

nbsp;

Според прогнозите на Булгартрансгаз дори при умерен сценарий потреблението в страната ще се увеличи от 2.54 млрд. куб. м през 2013-а до 4.56 млрд. куб. м през 2020 година. При оптимистичния пък след шест години консумацията ще е около 6 млрд. куб. метра.

За осигуряването на достъп до природен газ на нови общини, респективно и на нови крайни потребители вече се изграждат отклонения от магистралните газопроводи. Първият облагодетелстван град ще е Силистра. В момента срещу 3.3 млн. лв. се строи 80 км тръбопровод от Добрич с капацитет 100 хил. куб. м на час, който е почти готов. Това е необходимото условие за изграждане и развитие на газоразпределителните мрежи и замяна на електричеството за отопление със синьо гориво.

В края на следващата година пък трябва да е готов 50 км газопровод с високо налягане от газохранилището в Чирен до Козлодуй, който след това ще бъде удължен с още 15 км до Оряхово. Проектът ще струва над 7 млн. лв., на него се разчита за газоснабдяването в региона.

След това започваме нови отклонения – тръба до Панагюрище и Пирдоп, друга до Свищов и още една от Симитли до Банско и Разлог. За тези газопроводи вече се правят предпроектни проучвания, кандидатствали сме за финансиране пред международния фонд Козлодуй, заяви Кирил Темелков.

Особено силен тласък за увеличаване на потреблението ще има, ако се даде възможност на крайни клиенти да се присъединяват към мрежата на Булгартрансгаз чрез изграден директен газопровод. Дебатът по този въпрос се води в момента и както винаги има и мнения за и становища против. От една страна, много от големите инвеститори заобикалят България, тъй като трябва да се съобразяват с капацитета на разпределителната мрежа, който е доста по-скромен от техните бизнес потребности.

Против директното присъединяване

nbsp;

обаче са компаниите, които се занимават с газоразпределение. Подобен ход ще доведе до негативи в няколко аспекта. Първо ще отпаднат основни клиенти, от което ще намалеят приходите на газоразпределителните дружества. Това пък означава невъзможност да обслужват кредитите, които теглят, за да развиват мрежите си. Отделно в привилегировано положение попадат компаниите, които са близо до преносната система, а останалите са дискриминирани, твърди изпълнителният директор на Ситигаз България АД Александър Кожухаров, който е и заместник-председател на Българската асоциация за природен газ.

Потенциалът на битовата газификация у нас съвсем не е за подценяване. В момента едва 2.6 на сто от домакинствата в страната имат директен достъп до синьо гориво, докато в Западна Европа този процент е десетки пъти по-голям. В енергийната стратегия на страната е записано, че до 2020 г. газификацията в бита трябва да е 30%, макар че далеч по-реалистичният вариант е около 16 на сто.

Оптимистичният сценарий за развитие на потреблението може да се окаже дори по-скромен от това, което ще се получи в крайна сметка, Ако започне изграждане на централи на газ или заработи един голям химически завод, ще се промени веднага консумацията, защото ние сме предвидили в плановете си по-малки потребители, оптимист е Кирил Темелков.

Определено компанията му приготвя много голяма кошница, остава да видим какво в крайна сметка ще влезе в нея.

nbsp;

nbsp;

Булгартрансгаз ЕАД е собственик и оператор на газопреносна мрежа, осъществяваща транзитен пренос на природен газ през територията на България.

Транзитният пренос на природен газ се осъществява чрез газопроводи с обща дължина 945 км и шест компресорни станции с обща инсталирана мощност 214 мегавата, осигуряващи доставките в три основни направления – Турция, Гърция и Македония. Пренасяните количества задоволяват 100% от потреблението в Македония, около 70% от потреблението на Гърция и около 35-40% от потреблението в Турция.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст