Ваканцията не потисна ентусиазма на законотворците. Вместо да се излежават по наши и чужди плажове, те се потят върху промените в Закона за горите. Управляващите обясниха тази активност най-вече със стремежа си да бъде защитен малкият и средният бизнес. В крак с предизборните си обещания не пропуснаха да вкарат и социален момент – населението да ползва по-евтини дърва за огрев.
Подготвяните промени обаче не бяха приети еднозначно сред работещите в дърводобивния и дървопреработвателния бранш и предизвикаха доста противоречиви коментари. Според тях
евтиният добив на дърва е мит
Червените депутати са се впуснали в сложни сметки, от които излиза, че ако се даде възможност на физически лица да секат в горите, цената на дървесината за отопление щяла да падне значително. Само че председателят на управителния съвет на гражданското сдружение БУЛПРОФОР Антоний Стефанов е на мнение, че предлаганите изменения отварят вратичка за много нарушения в горите и е чист популизъм да се твърди, че населението ще има евтини дърва.
Другото опасение на браншовиците е, че идеята кметовете да правят списъци на социалнослабите може да доведе до корупционни схеми и до опити да се печели политическо влияние. Това според тях не е пазарен механизъм. Стефанов предлага горските стопанства да добиват дървесина и да я продават по списък, изготвен не от кметовете, а от социалните служби. Над 30% от територията на страната са гори, това е национално богатство, което не може да се използва за партийни цели, категорични са от бранша.
С предложените нови текстове в норматива се очаква да отпадне възможността посредници да купуват дървесина на корен дългосрочно. Според Стефанов обаче бизнесът с години се е борил да има точно дългосрочни контракти, защото за предприемачите това е гаранция, че могат да инвестират в техника. Въпросът е, че заради тенденцията да се продава дългосрочно дървесина на големи партиди сега
на входа и изхода застават само големи посреднически фирми
които имат капитали и впоследствие препродават суровината на по-малките предприятия. А по този начин според браншовиците държавата се източва и се наливат пари в нечии джобове.
Браншовите организации са предложили промяна в някои от текстовете в Закона за горите, които действително ще бъдат в подкрепа на малкия и средния бизнес. Те настояват да бъдат премахнати открито лобистки текстове, лоши и корупционни практики. Така например един от експертите в бранша Димитър Джоков, който взема участие при обсъждането на предлаганите промени в парламентарната Комисия по земеделие, е на мнение, че колкото може по-бързо трябва да бъде премахната небивалата централизация и монополизация в сектора.
Браншовиците предлагат още и изменение в инвентаризацията и горското планиране, която е с цел изпълнение на програмата на правителството за намаляване на административната и финансовата тежест върху бизнеса и собствениците на горски територии.
Двете години практика в горското планиране, която натрупаха малките собственици на гори, е показала, че административният ред за обслужване, проверка и изразходване на значителни бюджетни средства е тромав. Опитът показва, че за изработването на такава програма собственикът заплаща между 200 и 400 лв. за имот с площ до 2 хектара или малко над 2 хектара, а при планиране в държавни горски територии се заплаща по 6.00 лв. на хектар. Така се възстановяват лесовъдските принципи при планиране на видовете сеч по насаждения. Мотивите да се иска инвентаризацията и планирането да се извършват едновременно и от един изпълнител (ал.10), според Джоков, се базират на няколко аргумента. Първият е икономически – оскъпява се цялостният процес. Разделянето им означава две процедури, което на практика значи и заплащане на едни и същи дейности двукратно (при планирането отново трябва да се посетят насажденията, които преди са били обходени за инвентаризация). С други думи, всички разходи за командировъчни, за възнаграждения, за временни работници и т.н. трябва да се вършат два пъти и съответно два пъти да се заплащат.
Вторият аргумент е, че се забавя изпълнението на крайния продукт – горскостопанския план, а по този начин дейността на предприятията се бави с около година и половина. Поради изтичане на срока на действие на старите лесоустройствени проекти те стават невалидни и по този начин се блокира дейността на горските стопанства. Това забавяне е технологично именно защото процедурите са две вместо една.
Не на последно място от бранша посочват, че при цялата тази организация
отговорността е, меко казано, размита
Според Джоков никой уважаващ себе си изпълнител не би се съгласил да дели отговорности с друг. Възложителят в лицето на държавата (независимо дали чрез РДГ, или ДП) е заинтересован работата да е точна и затова строго контролира качественото изпълнение на инвентаризацията и проектирането. Ако имаме двама различни изпълнители, то значи самата държава предразполага към некачествен продукт, защото всеки един от двамата изпълнители ще може да се оправдава с другия, защото колективната отговорност е безотговорност.
Предлага се още да отпадне широко коментираната преди време откровено лобистка поправка, обслужваща определени икономически интереси и позволяваща изсичане и на брегозащитните тополови и дъбови култури и насаждения при промяна на сервитутите и осигуряваща впоследствие безплатни плантации за биомаса. Тази тема в. БАНКЕРЪ нищи доста обстойно, след като текстът бе приет под диригентската палка на бившия депутат и бивш гербаджия Емил Димитров.
Що се отнася до възможността управителният съвет на съответното държавно предприятие да взема решения за създаване и закриване на териториални поделения и за определяне на техния район на дейност и седалище, браншовиците смятат, че все още продължава да се прилага порочната практика – със заповед на министъра на земеделието и храните изкуствено да се прекрояват териториални поделения, като се пришиват части от съседни такива. По този начин често се прескачат общински и дори областни граници – в противоречие със законодателството, уреждащо териториалното и селищното устройство. Принципът, по който бяха създадени шестте държавни предприятия (при предишните изменения на закона), беше те да покриват националните икономически региони за планиране. Само че лобистки интереси (основно в ловностопански аспект) правят така, че определени територии в обхвата на една община се управляват от няколко директори на териториални поделения.
Така например държавните горски стопанства от Северна България изкуствено бяха прехвърлени в Южна България (ДГС Тетевен и ДГС Черни Вит са в териториалния обхват на Югозападното държавно предприятие със седалище Благоевград). Впоследствие територията на горското стопанство от Ловешка област Черни Вит пък премина към стопанството в Етрополе, което пък е в област София. Горското стопанство Черни Лом (в Попово), което се намира в средата на Северно централно държавно предприятие, е в Североизточно държавно предприятие с център Шумен, дори без да има обща граница. Подобни са примерите с непрестанните промени в териториалния обхват на държавното горско стопанство Етрополе, където влязоха Черни Вит, Шерба, Старо Оряхово, ловното стопанство Паламара, Нови пазар, Тракия, плюс част от Пловдив и Кричим, горското стопанство Родопи, плюс Беглика и т.н., и т.н.
Това е заобикаляне на закона
и определено е в ущърб на недържавните собственици, както и на малките и средните фирми в сектора. Браншовиците имат предложение, което е щяло да намали значително кражбите, ако всички средства за пренос на дървесина отговарят на изискванията на Закона за движение по пътищата и са снабдени с GPS. То обаче също не било прието.
От Асоциацията на собствениците на общински гори се обявиха в подкрепа на мярката физическите лица да могат да секат дърва за огрев като социална. Председателят й инж. Тихомир Томанов припомни, че мярката не е нова и преди години хората са имали право да секат дърва за огрев. Според него, ако изменението в норматива бъде прието, това ще е от най-голяма полза за хората в планинските райони, които не разполагат с финансови ресурси. Томанов смята, че собствениците на гори, държавни и общински, би трябвало да вървят към по-голяма свобода към предоставянето на дейности в горите, стига да няма злоупотреби.
Какво ще се случи наесен не е ясно. По всяка вероятност отново ще стигнем до дебати с неочакван край.
