Стоте дни самота на Орешарски

Migration Image

Кабинетът Орешарски ще остане в най-новата история на България като правителството, чиято оставка бе поискана още в самото начало на неговото управление. В този смисъл всякакъв опит да се прави класически анализ на първите 100 дни би бил обречен на провал. Не защото Министерският съвет нямаше амбициозна програма с ясно дефинирани неотложни мерки, а защото бе принуден да работи под небивал натиск на народно недоволство, макар и концентриран само на жълтите павета в столицата. Може да се каже, че първите месеци на Орешарски преминаха в самота. Опитът му да наложи експерти бе пресечен от левицата и ДПС, с чиито депутати правителството се крепи на власт. В същото време технократските му идеи не срещнаха разбиране от опозицията, а наложените му кадрови промени взривиха обществения мир.

Лишен от медиен и обществен комфорт, кабинетът трябваше много бързо да се справи с поразиите на ГЕРБ във финансите, икономиката, енергетиката, правосъдието, вътрешните работи и социалната сфера. Спешна нужда от глътка въздух имаше бизнесът, майките и социалнослабите . На този фон бюджетът на Дянков се оказа пробит още в средата на годината. Приходните агенции изпаднаха в следизборна летаргия, което се отрази на постъпленията на приходите. Стари борчове на кабинета Борисов пък се нуждаеха от финансиране, което не бе осигурено в хазната.

Единственият полезен ход на Орешарски бе да актуализира Бюджет 2013, така че да поправи поне видимите неблагополучия на финансовата макрорамка, гласувана от ГЕРБ. Проектозаконът претърпя и президентско вето, но в крайна сметка депутатите го одобриха. Държавата реши да увеличи харчовете с 286 млн. лв. и да изтегли 1 млрд. лв. нов дълг. Мотивите бяха, че без него резервът ще се срине под санитарния минимум от 4.5 млрд. лева. Към 2 септември фискалният резерв е около 4.7 млрд. лв., но предстоят значителни плащания в началото на следващата година.

С големи усилия екипът на министъра на икономиката Драгомир Стойнев успя да установи крехък и начален баланс в енергетиката, но истинската работа тепърва предстои, за да има по-голяма устойчивост на сектора. Токът поевтиня с близо 4.5% от 1 август. Донякъде беше изпълнено и обещанието за по-ясни фактури. От тях отпаднаха прословутите три добавки – за зелена енергия, за субсидиране на парното и за доплащане на тока от двата американски ТЕЦ-а – Марица-изток Iи Марица-изток III. Други добавки обаче – за преноса и за достъпа до мрежите, останаха. Управляващите изцяло изпълниха обещанието си да отпушат износа на електроенергия. Освободиха износителите от трите добавки и цената на тока стана отново конкурентоспособна на пазара в Югоизточна Европа. През пролетта износът денем беше паднал до 130 мегавата на час, а през август достигна 1600 мегавата.

Бяха подготвени доста амбициозни мерки за подобряване на събираемостта на приходите. През този месец пък предстои да се гледат и законодателни промени в тази посока. Въвеждат се нови структури в приходните агенции, които трябва да работят по пресичането на нерегламентирания вътрешнообщностен внос, загубата на ДДС и срещу контрабандата. В същото време шефът на НАП Бойко Атанасов запази поста си, но доброволно напуснаха началниците на дирекциите във Варна и Бургас.

Сериозни рокади бяха направени в митниците. След няколкомесечно боледуване Ваньо Танов преди седмица бе освободен, а на поста го замени заместник финансовият министър от времето на Тройната коалиция Кирил Желев. В началото на август бе назначен и нов заместник-директор – Николай Попов, който ще бори митническите измами, но се оказа, че той няма право на достъп до секретни документи заради отказан допуск през 2009 година. Бяха сменени шефовете на петте най-ключови митници в страната – Варна, Свиленград, Русе, Пловдив и Югозападна.

Докато депутатите ваканцуваха, правителството подготви голям пакет за премахване или смекчаване на разрешителни и лицензионни режими, който предстои да бъде обсъден от Народното събрание. За подпомагане на бизнеса кабинетът реши да промени и Закона за обществените поръчки. С тях се дава повече прозрачност при търговете. Затова най-добре ще послужи качването на всички договори в интернет. Кога обаче промените ще влязат в сила не е ясно. Предстои нормативът да се обсъжда и може би да се прекроява от депутатите.

Готов е и вариантът на Стратегията за партньорство. Бяха разработени редица законодателни мерки срещу монополни формирования и техни лоши практики. Цели предишни мандати не бе направено нищо по този въпрос, а за три месеца коренен обрат едва ли може да се постигне.

Надали за 100 дни ще се поправят неща, които са обърквани в продължение на години и най-вече през последните четири. Това обяснява защо протестите на привърженици и симпатизанти на ГЕРБ, Реформаторския блок, РЗС и прочие субекти се колебаят между двата полюса, а оценките са, че те по-скоро преследват политически, отколкото обществени цели.

Стигна се до куриоза България да стане първата страна, в която се организират протести заради лека доза фискално разхлабване, докато в цяла Европа масовите демонстрации бяха срещу затягането на финансовата дисциплина. Излиза, че нашенците са по-консервативни и от най-мъститите световни финансови регулатори.

През седмицата премиерът призова партиите и гражданите да се обединят около ключови национални приоритети, които трябва да бъдат извадени от политическия дебат. За съжаление у нас конфронтацията често е заради самата конфронтация, а не заради сериозни икономически аргументи. Според Орешарски Стратегията за партньорство и проектобюджетът за следващата година могат да бъдат основните теми, около които да започне широк публичен дебат, но цивилизован и без взаимни обиди и нападки.

Първите 100 дни на кабинета преминаха бавно и мъчително. Най-важното му постижение, според Орешарски , е, че освободихме страната от страха.

Основният въпрос обаче е колко още остава на този кабинет и дали политиците вече не са договорили неговата преждевременна кончина някъде през май идната година. Дотогава Орешарски е орисан на продължителна и дълбока самота начело на правителство, крепящо се на крехка парламентарна подкрепа и подложено на продължаващи масови протести.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст