Г-н Йовев, преди часове разбрахме, че сядате на един доста горещ стол. През последните години Агенцията по геодезия, картография и кадастър се прочу най-вече с това, че вместо да е в помощ на гражданите, тя усложни живота на много хора. Мислите ли, че това може да се промени изцяло?
– Трудно е, но си мисля, че колкото и малко да успея да направя, ще в пъти повече от това, което беше направено до момента. Вече са осигурени някакви средства. Още служебният кабинет е предвидил едни 500 хил. лв. за изработване на специализирани карти за черноморското крайбрежие. Търгът върви в момента.
Става дума за същия търг, който Асоциацията на геодезическите фирми атакува пред министър Иван Данов и министър Десислава Терзиева преди два месеца…?
– Да. Но той не беше спрян от асоциацията, а от една от фирмите, които са участвали в него. Разбира се, Асоциацията и Камарата на инженерите по геодезия изразиха становище, че условията в обществената поръчка не само са неизпълними, но и откровено дават предимства на някои. След това агенцията сама промени правилата и обяви търговете наново.
Коя фирма спря търга?
– Геокад (бел. ред. – собственост на Златан Златанов, също член на управителния съвет на асоциацията).
Вестник БАНКЕРЪ отдавна коментира и отправя критики, че от години уж се работи, а кадастралните карти все още не са завършени. Вие откъде ще започнете?
– Смятаме, че това трябва да стане планомерно. Не казвам масово, защото сигурно няма да има необходимите средства. Със сигурност обаче трябва да се довърши кадастралната карта на София-град. В момента за половината град има кадастрална карта, а за другата няма.
Знаете ли, че тази готова половина е пълна с грешки, които вкарват хората в невероятни приключения?
– За съжаление трябва да кажа, че геодезията е в известен смисъл и наука за грешките. Поначало при едно измерване, при най-различни измервания или при стотици грешни измервания получаваме някакъв средно верен резултат. Но това е при нормално разпределение на грешките. Когато грешките са целенасочени, тогава работата е много зле. Тогава вече явно има умисъл. Не мога да отрека, че това създава затруднения на гражданите. То се вижда. Трябва по някакъв начин да се подобри обслужването. Но пък не е възможно с 10-12 човека, колкото работят в Софийската служба (а има и други натоварени служби – в Бургас, във Варна), да няма проблеми. По-естественото място, където хората можеха да си свършат работа с кадастралната информация, бяха общините и техническите служби в тях. А сега с влизане в сила на кадастралните карти тези звена постепенно станаха със затихващи функции. Цялото обслужване премина в приемните на Агенцията. И служителите в тях просто се задъхват, а оттам се допускат нови и нови грешки.
Ще промените ли абсурдния факт, че при доказана грешка от страна на агенцията гражданите са длъжни да плащат по няколко пъти една и съща услуга?
– Имам идея да се направи малка промяна на тарифите и на таксите. При приета от агенцията и от приемателна комисия кадастрална карта, която не е обжалвана в 14-дневния законов срок, тя вече е влязла в сила. Всички грешки оттук нататък са грешки на агенцията и тя носи отговорност. Това всъщност е отговорността на държавата пред гражданите.
Има и нюанси – вие питате за гражданите, но трябва да ви кажа, че най-големият собственик на недвижимости в България са общините и държавата. Личната собственост е малка.
Именно. Но защо тогава при доказана грешка от страна на кадастъра хората са длъжни да плащат неколкократно. Да не говорим за по-сложните казуси, когато грешките са съвсем умишлени…?
– Вече казах, че случайното разпределение и допускане на грешки са нещо, което няма как да се избегне. Няма кадастрална карта, която да е 100% вярна. Поначало създаването на една кадастрална карта е процес. Хората продават, унаследяват, делят си имотите на по две, на по четири, така че един път направена кадастрална карта продължава да се актуализира. И тук вече идва въпросът за едно публично-частно партньорство между Агенцията по геодезия и правоспособните лица, които поемат ангажимент за поправките и изготвят т. нар. скици-проект за изменение на кадастралната карта в процеса на поддръжка. Много често тези услуги излизат скъпо на хората, въпреки че не те са допуснали грешката и тя не е по тяхна вина.
Има случаи, когато в новите кадастрални карти не са отразени границите на имотите, които вече са нанесени в цифровия кадастър на Географската информационна система (ГИС). Това е повече от абсурдно. Защо при изработването на новите кадастрални карти не се ползват данните от цифровия кадастър?
– Имате предвид граници по стари планове, по регулационни планове и т.н.?
Да, имоти, които вече са нанесени в цифровия кадастър.
– Все пак цифровият кадастър, който се поддържа от ГИС-София, той не е процедиран. На издаваните от него карти обикновено стои текст, че те не важат при сделки и че са само извадка от неодобрена кадастрална карта. А неодобрена кадастрална карта означава, че не е обявявана в Държавен вестник, не са минали сроковете за обжалване, тя е изготвена, но не е одобрена. Така че по-силният документ е този, който издава Агенцията по геодезия. Когато колегите са правили картите в цифровия кадастър на един цял град – примерно на Троян (аз съм оттам), те не се интересуват една къща законна ли е, или не. Все пак в Закона за кадастъра е казано, че той отразява само законно построените сгради. Така че в такива случаи, между другото, може да мине и нещо грешно, но все пак приемателната комисия трябва да гледа тези неща и документите за собственост. В едно село например почти нямат документи за къщите, строени през 40-те и 50-те години, нямат разрешителни за строеж. Трудно е да се отсее които къщи са законни и кои не. В по-урбанизираните територии не е така.
Един от неразрешените проблеми е, че агенцията няма връзка с имотния регистър. Много милиони се наляха за създаването на поредния нов софтуер, но това така и не се случи. Вие имате ли амбиция да завършите тази връзка?
– Абсолютно. По отношение на кадастъра и на геодезията нещата са ми по-ясни и там веднага знам какво би подобрило работата. Имотният регистър, доколкото ми е известно, е по-скоро поименен. Реално имотен регистър не е създаден. И тази връзка за съжаление все още я няма по начина, по който е замислена. Не знам дали някой въобще е обърнал внимание на един факт. Когато се създаде Законът за кадастъра и имотния регистър, това беше един нормативен акт. А той създаде… две агенции. На Имотния регистър му приписаха и търговския, за да го изпълнят със съдържание, и така стана Агенция по вписванията. На Агенцията по кадастър пък й приписаха геодезически и картографски функции.
Очевидно е, че проблемите са много. Откъде ще започнете?
– На първо място, от подобряване на обслужването. Също така да доведем докрай всички започнати процедури, по най-бързия начин да бъде изпълнена обществената поръчка за заснемането на дюните по черноморското крайбрежие, и, естествено – да се състави бюджетът за следващата година. Но трябва да кажа, че макар да е с много проблеми, агенцията е една безспорно работеща структура.
