Одил Дек е тазгодишната носителка на почетното звание Дизайнер на годината, което се присъжда от авторитетната изложба Maisonamp;Objet. Обикновено в тази номинация блестят имената на промишлените дизайнери, но през 2013-а организаторите направиха нетрадиционен избор.
Дизайнът е само малка част от интересите на Одил Дек. Тя е известна в цял свят като архитект, лауреат на много награди, директор и преподавател в архитектурна школа. Освен всичко това е жена със силен характер и външност на рок звезда.
Сградите на Одил – стъклени кубични конструкции с червени и черни интериори веднага изострят сетивата на посетителите. Самата тя определя стила си с думите хипернапрежение , което много точно отразява емоционалността и експресивността на проектите й.
Малцина архитекти биха удостоили с внимание тоалетната и дръжката на вратата в сграда, която се строи по техен проект. Одил обаче не пропуска нито една дреболия. Всичко при нея е обмислено и всеки сантиметър се използва по предназначение. Всъщност тя започва да се занимава с дизайн, защото иска всичко в нейните сгради да бъде издържано в един стил и да бъде функционално.
Когато проектира музей, офисна сграда или кафене, Дек се замисля съвсем по женски за мебелите и осветлението, които са най-подходящи за определено пространство. Така се раждат идеите й за полилеи, които поглъщат шума, за ергономичните дръжки за вратите и овалните мебели, които се вписват идеално в извивките на стените. Проектирането на тези дребни на пръв поглед неща отнема много време. Затова пък крайният резултат са съвършени обекти, които могат да се изучават с часове от необикновената фасада до подовите покрития.
Педантичността и вниманието, стремежът да създава сгради, обмислени от начало до край, са качествата, които помагат на Одил да направи своя пробив, и се превръщат в нейна визитна картичка. Тя създава студиото си през 1985-а заедно с мъжа си Беноа Корнет. Тогава е само на 30 години, а съпругът й е на 32 и току-що е получил дипломата си за архитект. От самото начало няма съмнения кой е лидерът в тандема. Тъкмо под влиянието на Одил, която е изцяло обсебена от чертежите, Беноа се преквалифицира от медик в градостроител и постъпва в Парижкия университет по архитектура.
Двамата мислят върху проектите заедно, но човекът, който ги защитава пред възложителите и следи на работната площадка за точността на изпълнението им, е Одил. Успехът идва при двамата пет години след като откриват студиото си. Изграждайки офиса на банка Populaire de l’Ouest в Рен (това е първият им голям проект), архитектите стават известни. Сградата е издържана в духа на модерното по онова време високотехнологично направление, в което работят звезди като Норман Фостър и Ричард Роджърс. За нея архитектите получават наградата Златен лъв на Венецианското архитектурно биенале през 1996-а.
След такъв пробив е логично поръчките да се посипят като златен дъжд, но това не се случва. В продължение на две години Одил и Беноа са без работа. Налага се да уволнят целия персонал на студиото, с изключение на чистачката. А след това да се отърват от своята звездна болест и да започнат сами да предлагат услугите си, като участват активно в конкурси.
Поръчките най-после започват да идват – социални жилища, университетски учебни корпуси и др. В пика на известността си в Европа съпрузите, които са заклети мотоциклетисти, попадат в катастрофа, от която оцелява само тя. И до ден днешен Дек подписва своите проекти от името на двамата, но всъщност управлява студиото сама повече от 15 години. Благодарение на невероятната си работоспособност през този период тя е построила три пъти повече обекти, отколкото с Беноа, ръководи архитектурна школа и е носителка на няколко престижни награди. Одил строи не само в Европа, но и в Азия, и в Америка. Сега например завършва проекта си за музей на естествените науки в Китай. Признава, че избира поредната поръчка заради интереса си към нея, а нетолкова заради печалбата: Не обръщам внимание на мащаба на проекта. Понякога се захващам с нещо много малко, дори без пари. Парите нямат значение, когато става дума за нещо интересно.
