Дойде ли септември, голяма част от българските бизнесмени с треперещи ръце посягат към таблетките с валидол или към други бързодействащи успокоителни. Причината е, че тогава работна група от представители на работодателите и синдикатите договаря поредното малко, но твърде болезнено увеличение на минималните осигурителни прагове, което влиза в сила от догодина. Това се прави на общо основание, с преговори при закрити врата. Някои икономически браншове, които са по-убедителни в защитата си, печелят, запазвайки статуквото. Други обаче нямат същия късмет и се предават под заплахите на профсъюзите, приемайки да плащат на държавата с пробитата й осигурителна система с 3.5 или 10% по-високи ставки за служителите си. Парадоксалното е, че след толкова години на т. нар. договаряне все още липсват ясно формулирани критерии, определящи кои професии процъфтяват и трябва да отчитат по-висока дан, и кои са закъсали и е редно да бъдат помилвани. А може би тъкмо политиците нямат изгода да регулират процеса, защото паричният поток към бюджета ще секне?
Засега е почти сигурно, че през 2014-а
ще скочат минималните осигурителни доходи
в поне 44 икономически дейности, в които работят над 1 млн. души. По груби изчисления държавата ще прибере от това минимум 20-30 млн. лева. Но наддаването вероятно ще продължи, тъй като браншовете са общо осемдесет и пет. В 20 сектора на икономиката няма да бъдат увеличавани минималните осигуровки, които работниците внасят всеки месец. Препоръчителните насоки, направени от Министерството на труда и социалната политика за конкретните повишения, са базирани върху допуснати икономически показатели за реален растеж на брутния вътрешен продукт от 1.8%, годишна хармонизирана инфлация от 2.7% и размер на минималната работна заплата от 330 лева. Но дали ако БВП не расте, а инфлацията е например два пъти по-голяма, държавата ще върне надвнесените пари? Отговорът, разбира се, е твърдо не. Работодателите ще пият по една студена вода, ако преди това не са фалирали заради грешните изчисления на пишман икономисти, работещи на бюро.
Дори бегъл преглед върху списъците с облагодетелстваните и наказаните води до заключението, че резултатите от процедурата по договаряне са абсурдни, субективни и нямат никакво отношение към реалната икономическа ситуация в страната. От изтеклата засега и официално непотвърдена информация се разбира, че най-острата осигурителна секира е наточена за и без това задъхващото се здравеопазване. За управителите на клиники и болнични отделения е планиран рекорден ръст от 15.8%, тоест шефовете трябва да се осигуряват поне върху 1100 лв. вместо досегашните 950 лева. Това изглежда като нормална ставка, но за столицата. Докато за ръководителите в малките общински болници тя е направо непосилна.
Още по-голям е шокът за най-нископлатените и пренебрегнати служители в системата – медицинските сестри, фелдшерите, рехабилитаторите, акушерите и лаборантите, които ще трябва да отделят 13% от заплатите си. А тъкмо те
заради ниските си заплати се изнасят
в чужбина и оголват здравния сектор откъм кадри. По този повод председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров заяви, че финансово стабилните болници така или иначе увеличават доходите на персонала си и за първото тримесечие на 2013-а са извадили 300 хил. лв. повече за осигурителни плащания. Според Димитров подобно решение е немислимо за останалите, докато цените на клиничните пътеки не бъдат увеличени поне с 5 процента.
Не е ясно на каква база ще се реализира ръстът от 12.9% в преработката и консервирането на плодове и зеленчуци. Последният анализ за отрасъла, публикуван на страницата на съсловната организация, е за 2011-а. В същото време българските плодове и зеленчуци са все по-дефицитна стока на пазара. Може би логиката е, че заради липсата на пари нашенците пак
ще започнат да се презапасяват
и да пълнят хладилниците си с консерви, в резултат на което бизнесът ще направи пачка.
Не се знае и защо е гласувано увеличение между 6 и 8% за дървопреработването, растениевъдството, ВиК сектора и особено в производството на мебели. И малките деца знаят, че в последния бранш правилата диктуват големите търговски вериги, а вътрешното потребление е свито. Дребните производители оцеляват със занижени производствени цени (съответно и качество), съкращения на работници и технологично обновяване, което също е стъпка към редуциране на персонала. Ако има ръст в продажбите, той се дължи на шведския гигант ИКЕА, който така или иначе едва ли осигурява служителите си на минимални ставки.
Мистерия е на какво отгоре се предвижда повишение с 1.6% на осигуровките в туризма. Ресторантьорите и собствениците на заведения вече бяха
ограбени чрез забраната за тютюнопушене
на закрито. Сега ще плащат още, въпреки че българите напоследък предпочитат да оставят парите си в Гърция и Турция заради по-приемливите цени на почивките и далеч по-доброто обслужване. Същото се отнася и за търговията – ръст от 3%, при положение че дузина магазини по Витошка и големите софийски улици всекидневно хлопват кепенците.
От другата страна на барикадата с повишение нула са добивът на въглища, нефт и газ, строителните материали, месопреработването, радио- и телевизионната дейност, производството на безалкохолни напитки и бутилирана минерална вода, дейностите по охрана и разследване. Дали точно работещите с тези сфери са социално най-слабите? И дали например производителите на безалкохолни и бутилирана вода ще обеднеят, след като се гласим да изнасяме за необятните пазари на Африка, Близкия изток и Китай?
Доказателство, че системата е тотално сбъркана, е и анализът на Института за пазарна икономика, според който само от увеличението на осигуровките с 26.6% през 2009-а икономиката ни в десетгодишна перспектива ще загуби 4.65 млрд. лева. Нетният ефект е минус от 6.09 млрд. лв. за бизнеса и гражданите, но с плюс от 1.44 млрд. лв. за държавата. Неслучайно и Европейската комисия ни препоръча да преразгледаме схемата за определяне на осигурителните прагове. Според евроекспертите тя може да бъде бариера при наемането на нискоквалифицирани работници в отделни райони на страната, тъй като не допуска коригиране на възнагражденията по време на криза. Освен това се регламентира регресивно данъчно облагане с по-висока ефективна осигурителна ставка за наетите с ниски заплати в сравнение с работещите за по-голямо възнаграждение. От Българската търговско-промишлена палата допълниха, че механизмът за непрекъснато нарастване на осигурителния доход е неудачен и води до свиване на дейността на малките и средните предприятия, до сив сектор и увеличаване на безработицата. Подобни доводи звучат убедително, но някой трябва и да ги чуе.
ТПС: Синдикатите и част от работодателите пак правят сметки без кръчмар.
nbsp;
