Унил, угрижен и посърнал, сякаш изпил до дъно горчивата чаша на поражението. Такива бяха част от коментарите за изявите на Сергей Станишев в седмица, в която му се наложи спешно да ревизира твърденията си, че ДПС е предложило Пеевски за шеф на ДАНС. Поправката, която му се наложи да направи, че отговорността е била споделена с БСП, говори достатъчно красноречиво за ситуацията, в която се намират социалистите и техният лидер.
Всъщност няма място за ехидност. Като шеф на ПЕС Станишев несъмнено е най-реализиралият се и познат български политик в Европа. Което не му попречи да хронифицира унизителната зависимост на БСП от партията на Местан. За съжаление левицата вече дотолкова е претръпнала на шутовете, които ДПС раздава, че дори и не си прави труда да поддържа илюзия за политическо достойнство. Или поне такова впечатление оставя.
Въпреки мобилизацията на твърдия електорат на столетницата, за което свидетелстват социологическите проучвания, тя рядко е била в толкова окаяно състояние. Още когато започна пресяването на неудобните за Станишев в парламентарните листи, се очакваше, че централизация на властта в БСП ще създаде ядове. Направено под претекст, че лицата на партията трябва да се обновят след февруарските протести, червеният лидер остави много от силните си конкуренти извън битката за парламента. Все пак въпреки негативите, които вероятно носят хора като Румен Петков и Румен Овчаров, те бяха негова естествена противотежест. А в това Народно събрание един Георги Кадиев сам вътрешна опозиция не може да направи.
Затова и заглушаването на дисидентските гласове в партията не е изненада. Начело на БСП от 12 години, Сергей Станишев се е настанил във властовите окопи с верни нему хора и се чувства там комфортно. Партийната машина на социалистите е добре смазана и в последните години работи предимно за председателя. Всъщност самият пост на председател на ПЕС бетонира Станишев начело на БСП и задълбочи лидерския й проблем.
За никого не е тайна, че БСП и ДПС кадруват в изпълнителната власт, прикрити зад правителството, което представят като експертно-политическо. В публичните си изяви лидерите на двете партии продължават с внушенията, че кабинетът едва ли не е независим от тях и редовно настояват той да направи еди-какво си и т.н. Станишев заяви: Ще настояваме пред правителството за увеличаване на минималната работна заплата. Местан пък рече: …Мисля, че кабинетът Орешарски търпи много сериозна критика, че продължава да търпи калинките, наследени от ГЕРБ. Истината е, че управлението е изцяло в партийни ръце и Орешарски няма свободата да решава сам с кого да работи.
Струва си да върнем лентата назад и да си припомним как беше лансирана идеята за надпартийното правителство. Всичко започна преди около година, когато Станишев заяви: Ще трябва следващото правителство, без ГЕРБ, да възстановява държавност и да спасява държавата. И го казвам без преувеличение. Политическият и кадровият потенциал само на БСП, дори и да спечелим, няма да е достатъчен за тази национална цел. През декември идеята вече имаше по-ясни очертания – кабинетът трябвало да има и характеристиките, и програмата на национално-отговорно правителство, което не е тяснопартийно или на една коалиция. Но както предупреждаваха анализатори, припомняйки за управлението на Любен Беров, формулата се оказа просто начин за бягство от отговорност.
Оттук насетне дори червеният лидер да успее да стане еврокомисар, това едва ли би му помогнало да си възвърне авторитета.
