До изключително важни научни открития са достигнали български учени – заглавията и текстовете на вестниците вече не били неблагоприлични. За да се стигне до тези трудни факти, са били отделени над половин милион лева държавни средства. Срещу тези пари анализаторите от Бургас са изчели огромно количество вестникарски страници в продължение на няколко години – от 2009 до 2013-а. Така са разбрали, че: В тях (вестниците) все по-често се срещат обида, оскърбление, ирония и безуважителност към политици, институции, Народно събрание, президент. Това казала пред журналисти проф. Галя Христозова – заместник-ректор и преподавател в Бургаския свободен университет. Тя е ръководител на проекта Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти в медийния език на пресата в България. Изследването на обща стойност 600 хил. лв. е финансирано от фонд Научни изследвания на Министерството на образованието и науката.
Характерно е, че в медиите доминират негативните новини. На първите страници все по-често са поместени трагедии – убийства, земетресения, катастрофи. Масово във вестници материалите, свързани с образованието, са много малко. Повечето са с информация, касаеща ежедневието на звезди. Въпреки това вестниците няма да отмрат, тъй като в тях се публикуват анализи. За разлика от електронните медии, където новините стигат пет минути след като събитието е приключило. Там обаче анализите не могат да бъдат така задълбочени, както във вестниците, обяснила още пред морската общественост проф. Христозова. Тя прави и друг важен извод – в електронните медии имало журналисти, които съобщавали факти, а във вестниците имало политици, специалисти, аналитици, които правели анализ на тези факти. Като най-фрапиращо по време на изследването можело да се определи заглавие, което според проф. Христозова се стремяло да грабне вниманието, но понякога няма връзка между него и текста.
Анализаторите установили още, че в пресата се е засилила употребата на метафорите, метонимите и чуждите думи. За да се добере до всичките тези важни за човечеството открития, екипът се сдобил със софтуерна програма. Тя предоставила вестниците в електронен вариант, а изводите от изследването били публикувани в 35 статии и 2 монографии.
За нуждите на проекта била проведена и научна конференция с 30 участници. Освен това срещу, меко казано, скромната сума били публикувани над 1700 страници.
Как за 600 000 лв. няма да стигнат до този извод. Хората и без този проект го знаят това. Дадени пари за нищо, е коментирала в интернет Дияна Далева. Любопитно е колко ли пари ще е необходимо да инвестира държавата, ако реши да изследва и езика на телевизиите и да достигне до открития, които всеки сам безплатно може да направи? Нито стремежът към негативните заглавия, нито афинитетът към битието на известните, а още по-малко отсъствието на теми за образованието от първите страници, е нещо ново за българската преса. Това са все явления, които я придружават през последните двадесет години. Но явно толкова време е било необходимо, за да бъдат и научно обосновани.
