В проекта за нова Национална здравна стратегия (2014-2020) незнайно как се е промъкнала една твърде неудобна за властимащите констатация. В телеграфен стил е отбелязано, че нерегламентираните плащания в здравеопазването са в размер на 3.6% от общите публични разходи. С други думи, при бюджет от 3.353 млрд. лв. за 2013-а, които ще бъдат платени от държавата и Националната здравноосигурителна каса, около 120 млн. лева се въртят под масата. Експертите от здравното ведомство са установили, че подкупите в недореформираната вече над 20 години система се увеличават поради негативното функциониране на здравеопазването и влошения здравен статус на населението. И толкоз. А някой поне трябваше да поразсъждава откъде идва негативното функциониране, както и кой, как и в какъв срок може да го елиминира.
Неотдавна изследване на Евробарометър пък установи, че най-корумпираният обществен сектор у нас е здравният. Оказва се, че 40 от всеки 100 дадени подкупа влизат в касите на болниците или по-скоро в джобовете на лекари, джипита и медицински сестри. При регистрирани за България 1.8 млн. задкулисни сделки излиза, че над 700 хил. от тях се реализират за здраве. Дали става дума за личното здраве на пациент, който напира да се вреди за скъпоплатено изследване, или за финансовото здраве на фармацевтична компания, промотираща новите си продукти, не е толкова важно. Същественото в случая е, че с хаотичното си плуване в мътните води на тази сфера последните няколко правителства на практика узакониха подкупа като обичайно средство за разплащане.
Бившият депутат, а сега ръководител на Центъра за защита на правата в здравеопазването – д-р Стойчо Кацаров, смята, че проблемът е системен и идва от засилената държавна намеса и регулация в сектора. Според него
идеята за медицинските стандарти се е изродила
в инструмент за закриване на по-малките болници чрез поставянето на абсурдни изисквания по клиничните пътеки. От същото се оплака и управителят на общинската болница в Нови пазар д-р Атанас Атанасов. Той изтъква, че изискванията за брой трудови договори на лекари със специалности, които работят на пълно работно време, не са съобразени с обема и дейността на лечебниците. Получава се парадоксът, че за да покрият стандартите и да се докопат до парите на здравната каса, голяма част от болничните ръководства са принудени да надписват броя на специалистите. Което си е източване на обществени средства на най-високо ниво.
Корупционна среда създават и самите клинични пътеки, защото са неадекватно финансирани. Лечебниците извършват разходи за дейност, които в повечето случаи надхвърлят многократно това, което им се плаща от здравната каса. За да компенсират пладнешкия обир, да платят на персонала си и да не излязат на загуба, повечето от тях са въвели допълнителни кешови плащания. В това число влизат избор на екип, вип стаи, индивидуално обслужване, специални обедни менюта, кабелна телевизия и други екстри. Те са напълно законни, но бъркат дълбоко в изтънелите джобове на пациентите. Болниците, които нямат ресурс, за да си го позволят, са принудени да лъжат. Те надписват прегледи и извършени операции, завишават броя на хоспитализираните или директно си искат пари от пациентите. Обичайният трик е, че лимитите по клинични пътеки се представят като изчерпани, и получаваш услуга само ако си платиш. Заради порочния кръг на финансиране
доходите на медицинския персонал са фиксирани
и не зависят от качеството на работа, а от бюджета на болницата. Затова не е странно, че една сестра, получаваща 450 лв. месечно, иска петолевка, за да премести леглото ви, или десетачка, за да смени бинтовете. Просто това е корекцията между една чиновническа заплата и реалната пазарна стойност на здравната услуга.
Спешната помощ бе запокитена към болниците, без да се осигурят необходимите средства за нея. В резултат на този необмислен ход с парите от здравната каса по клинични пътеки лечебниците започнаха да лекуват главно неосигурени пациенти, постъпващи като спешни случаи. Например в Пирогов преминалите лечение с неплатени здравни вноски са се удвоили само в рамките на последната календарна година. А това утежнява бюджетите на здравните заведения и лишава лекарите от доходи, съответстващи на положения от тях труд. Медиците пък компенсират с всички позволени или нерегламентирани средства.
Огромна грешка и незчерпаем извор на корупция бе разрешението за лекарите, работещи в държавни болници, да развиват частни практики. Така най-добрите специалисти влязоха в конфликт на интереси между личната си изгода и тази на болниците, които им плащат заплатите. Примери в тази насока колкото щеш. Бъдеща родилка отива на преглед при гинеколог в районната поликлиника, но видеозонът се оказва развален. Разрешението на проблема, естествено, е в частния кабинет на лекаря, където услугата струва 40 лева. Ако пък се нуждаеш от детайлно изследване със скенер, спукана ти е работата, разбирай касичката. В големите болници модерната апаратура по правило е резервирана за месеци наред. Но ако си платиш чинно 450 лв., се отваря свободен прозорец още за днес.
Запазена територия за плащания под масата е медицинската експертиза за работоспособност. Почти
2 млн. души годишно преминават през ТЕЛК
комисиите на обстоен преглед, за да получат разрешение за инвалидна пенсия. Като цяло процесът е безконтролен, но с подкупи гърмят предимно дребни риби. Лекари от Варна, Пловдив и Бургас инцидентно бяха хванати с рушвети от по 200-300 лв. и се сбогуваха с правото си да практикуват. Най-големият удар на полицията и прокуратурата бе в Стара Загора. Преди два месеца там бе разбита организирана престъпна група, работеща зад паравана на местната многопрофилна болница Професор д-р Стоян Киркович. Уличените медици издавали решения за ТЕЛК на ромски деца въз основа на епикризи с невярно съдържание, срещу което получавали между 50 и 300 лв. на калпак. Така родителите на малчуганите се лишавали от някой лев, но пък получавали право да взимат социални помощи. Само можем да гадаем колко подобни тъмни схеми безнаказано се въртят в страната и какви са загубите за държавния бюджет от тях.
Системата е пропита от корупция и в областта на лекарствената политика. След като търговете за медикаменти бяха прехвърлени от Министерството на здравеопазването към болниците, цените на някои от илачите скочиха в пъти. Бившият здравен министър в правителството на ГЕРБ д-р Стефан Константинов дори заяви, че подозира големите болници в корупционни практики, след като се разбра, че някои от тях купуват големи количества лекарства на по-високи цени от малките им събратя. Според Константинов до 2008-а здравната каса е можела директно да договаря, да натиска и да извива ръцете на всички фармацевтични компании от позицията си на голям купувач, затова се правели големи икономии на средства. Факт е, че последните години фармацевтичните компании получиха даром правото да влияят с финикийски знаци не само на болничните ръководства, но и на редовите лекари.
Емблематичен е случаят с делото срещу лекарствения гигант Pfizer. Преди време той плати на американското правителство над 60 млн. долара, за да избегне обвинение в раздаване на подкупи. В хода на разследването се разбра, че в България компанията е похарчила 28 хил. долара за стимулиращи пътувания в Гърция като награда за лекари, предписали най-много нейни продукти, и още 17 хил. за участие на медици в конференции с рекламна цел. Независимо че става дума за минал период, някой можеше да се поразрови в случая, тъй като същите подкупни лекари и сега решават съдбата на много пациенти. Нали за тази цел уж бяха създадени контролни органи с раздута администрация като Изпълнителната агенция Медицински одит…
