След поредица публикации на в. БАНКЕРЪ, описващи пропуски, неточности и грешки в интернет страницата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, все още не се вижда особено раздвижване сред чиновниците на държавното ведомство да коригират глупостите, които то излъчва най-официално.
За да подготвим този текст, се загледахме в публикувания списък на търговските дружества с държавно участие в капитала, които бяха обявени за приватизация преди десетина години, след влизането в сила на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (Държавен вестник, брой 79/2002 г.), в директорията Проекти. През изминалите години е имало общо 39 изменения и допълнения в този закон. А много от тези дружества са продадени, изпаднали в несъстоятелност или са фалирали, без по някакъв начин инвеститорите да са предупредени за текущото им състояние.
Включените в списъка компании са общо 2059. От тях в 440 случая става дума за пакети от акции (дялове) от търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала им, а останалите са под тази граница.
Оказва се, че още 18.985% от капитала на Бургаски корабостроителници АД все още чакат своя купувач – според Агенцията за приватизация. Бургаската компания е специализирана в производството и ремонта на кораби, има търговска дейност в страната и в чужбина. През юли 2000 г. Агенцията за приватизация е продала 80% от книжата й на работническо-мениджърското дружество Бургаска корабостроителница АД – Бургас, за 700 хил. щ. долара. То все още е основен акционер с дял от 80.62% от акциите с право на глас. В момента обаче компанията е 100% частна (останалите към 20% държат по-малки акционери). Според регистъра Дакси акционери в мажоритарния собственик пък са регистрираната в Кипър фирма Занзи холдинг с 33.002%, Димитър Кимрянов и Любомир Томов с по 22.222 на сто, а останалите книжа са собственост на група физически лица.
Днес Винпром-Русе ЕООД е сред най-големите фирми за производство и търговия с вино, на продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. Напитките й намират пазар у нас и в чужбина. Според списъците на Агенцията за приватизация все още 15.465% от капитала й са държавни. Всъщност негов едноличен собственик в момента е Янтра Валей ЕООД от Русе, което е със същия предмет на дейност – закупуване на недвижими имоти, лозя, селскостопански земи с цел засаждане на лозя и производство на грозде. Всички негови дялове са притежание на латвийския гражданин Валерийс Колондискис. Наталия Къснеделева-Казакова, която от години управляваше русенската винарна, сега е управител и на двете дружества.
Винпром-Русе заема добро място сред винопроизводителите у нас с капацитет от 40 млн. литра годишно и с традиции в производството на бели и червени вина, на високоалкохолни напитки и оцет. Винарната продава своята продукция в Русия, Хонконг, Сингапур, Япония и САЩ. Тя и е един от най-големите износители за прибалтийските републики и в Чехия.
През януари 1999 г. за купувач на 70% от капитала на един от соцгигантите – Вулкан АД – Димитровград (сега Вулкан Цимент), е избрана френската циментова компания Симан Франсе (с мажоритарен собственик италианската компания Италчименте груп). Тогава Министерството на регионалното развитие и благоустройството подаде последния български циментов завод. Той и в момента продължава производството, преработката и продажбата на цимент, клинкер и на различни други строителни смеси. Компанията търгува в страната и в чужбина.
Според Агенцията за приватизация обаче 24.95% от книжата с право на глас в завода в Димитровград все още са собственост на държавата. Всъщност това съвсем не е така: проверката в Дакси показва ясно, че 28.57% от общия капитал държи Девня цимент, а останалите процент и нещо са собственост на група физически лица.
Това е вторият циментов завод, собственост на Симан Франсе в България, след като французите купиха димитровградския Вулкан. През 1998-а те станаха собственик и на Девня цимент, след като купиха испанската Инисиативас естратехикас, а чрез нея придобиха и Марвекс – дружеството, което чрез приватизация придоби девненския циментов завод.
Смятаните за държавни 20% от книжата в Металхим холдинг АД отдавна са продадени и са собственост на българската фирма Металхим БГ. А мажоритарния дял (80% от акциите) Министерството на икономиката продаде на работническо-мениджърското дружество Металхим – 2000 за 2.05 млн. щ. долара през 2000 година. Негов управител бе Стефан Улев, тогава генерален директор на холдинга, а сега просто изпълнителен директор на фирмата, която се занимава главно с търговска и инженерингова дейност с военна и гражданска продукция. Договорената цена е с почти един милион долара по-висока от минималната при продажбата (1.09 млн. щ.долара).
Към всички вече продадени дружества от Военнопромишления комплекс липсваше какъвто и да било инвеститорски интерес и те бяха изкупени от работническо-мениджърски дружества.
Евгений Натов
