Лорънс Съмърс, който политически наблюдатели, анализатори и инвеститори сочеха като фаворит на президента Барак Обама да оглави Федералния резерв след изтичането на мандата на Бен Бърнанке, се оттегли от надпреварата за поста. Така официалните кандидати за креслото на Бърнанке вече са двама – 67-годишната Джанет Йелън, която е заместник-председател на щатската централна банка, и 70-годишният Донълд Кон – бивш заместник-управител на Федералния резерв. Предишният финансов министър на Щатите Тимъти Гайтнър не проявявал интерес към най-престижната длъжност на банковата планета, твърди запознат с намеренията му.
През последните няколко месеца Съмърс бе възприеман като водещ претендент за мястото на Бърнанке. Последното проучване сред абонатите на услугите на агенция Блумбърг сочи, че 40% от анкетираните инвеститори, анализатори и търговци са очаквали той да получи поста. С по-голямо доверие обаче се ползвала Йелън – 60% от участниците в проучването са дали положителна оценка за нея срещу 37% за Съмърс. Същевременно 35% са имали отрицателно отношение към Съмърс и едва 15% – към Йелън.
Твърди се, че преврат на демократи от банковата комисия на Сената предизвикал оттеглянето на Съмърс. Сред тях били Джеф Мъркли от щата Орегон и Шеръд Браун от Охайо, които притискали съпартийците си да гласуват против Съмърс, защото бил привърженик на по-хлабава финансова регулация. На 13 септември сенаторът демократ от Монтана Джон Тестър обявява публично, че ще се противопостави на избора на Съмърс. Сред превратаджиите са и Елизабет Уорън – демократ от Масачузетс и отявлен критик на Уолстрийт. Съзаклятието на демократите излиза на светло в края на юли, когато сенаторът признава, че има писмо в подкрепа на Йелън. То било подготвено и пуснато от Браун и подписано от още 20 сенатори. Всъщност писмо в подкрепа на дамата са подписали и 300 икономисти, включително и Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц.
Втората версия гласи, че перфектна буря от събития е провалила Съмърс – забавянето на официалната му номинация, бурният дебат за Сирия и наближаващите битки за бюджета в Конгреса на САЩ.
Въпреки оттеглянето на Съмърс победата на Йелън съвсем не е гарантирана. Като заместник-председател на Федералния резерв тя е изградила стабилни връзки с ръководителите на регионалните клонове на щатската централна банка и със свои колеги по целия свят, но не и с политиците и с Белия дом. Например през 2011-а и 2012-а тя се е срещнала само с двама членове на Конгреса – сенатор Пат Туми, републиканец от Пенсилвания и член на банковата комисия, и Дейв Швейкърт, републиканец от Камарата на представителите.
Още по-редки са появите й в Белия дом – един-единствен път от началото на 2010-а до края на януари 2013-а. Това се е случило през ноември 2011-а, когато дамата е придружила шефа си Бърнанке и председателя на Съвета на икономическите консултанти Алън Крюгер на работен обяд. Според дневника за срещите на Йелън на пръсти се броят и контактите й с официални лица, близки до президента: едно прощално тържество за Остън Гулсби по повод оттеглянето му от Съвета на икономическите консултанти през 2011-а и две срещи с бившия финансов министър Тимъти Гайтнър.
За сравнение, Съмърс, в качеството си на директор на Националния икономически съвет към Белия дом в началото на първия президентски мандат на Обама, е водил дневните икономически брифинги в Овалния кабинет и е бил доверен консултант на президента по цял кръг въпроси, изникнали по време на финансовата криза. Да не пропуснем, че е бил и партньор по тенис на Обама и на други висши икономически съветници. По данни на Специалните служби Съмърс е имал поне десет срещи в Белия дом, след като е напуснал президентската администрация в края на 2010-а, като най-малко четири от тях са били в Овалния кабинет.
Като заместник-председател на Федералния резерв Йелън е много по-добре приета зад граница, а графикът й е запълнен с полети за срещи с финансови регулатори и централни банкери от Лондон, Париж, Цюрих, Базел, Берн, Хелзинки, Мексико сити, Токио и Шанхай. Председателят на централната банка на Южна Африка Гил Маркъс е с прекрасни впечатления от нея и споделя, че когато Джанет говори, може да се чуе дори шумът от падаща топлийка. Той я определя като методична и аналитична и смята, че няма никакви причини мнението й да не бъде взето под внимание.
Колегите й от Федералния резерв също говорят с уважение за Йелън, а мнението им обобщава директорът на клона на щатската централна банка в Ню Йорк Уилям Дъдли. В интервю за телевизия Блумбърг през май 2013-а той споделя: Аз изпитвам огромно уважение към нейните способности. Тя е умна, тя е твърда, тя е целеустремена, тя е смела – все качества, които един председател на Федералния резерв трябва да притежава.
В края на краищата обаче тези суперлативи и всички приказки за демокрация и прозрачност могат да се окажат недостатъчни, за да компенсират факта, че госпожа Йелън не е от тясното обкръжение на президента Обама.
