Онова, което се набива в очи в последно време – вероятно и поради засилена публична активност – са постните публични изяви на президента Росен Плевнелиев и баналните констатации, които използва, за да защитава позициите си. Тази седмица пред германското списание Фокус той откри, че 23 години след смяната на политическата система българите не могат да бъдат горди с демокрацията си и че страната е заплашена от дългосрочна нестабилност. Сред другите му наблюдения бе, че правосъдието не функционира достатъчно добре, че партиите воюват, както и че липсва консенсус за приоритетите на страната. Веднага дежурните му критици се обадиха, че не е имало нужда да ни вади кирливите ризи пред чужденците. Така де, ние си ги знаем кривиците, защо да плашим с тях и инвеститорите, които като малки деца можем да забаламосаме със захаросани приказки…
Всъщност, ако си струва да се задава въпрос, той е защо Плевнелиев стана толкова чувствителен към тези теми чак след като партията, която го издигна за поста, падна от власт. Самият той беше управляващ и също е отговорен за батака, в който се намира държавата. Още по-обезпокоителен въпрос е дали от високата трибуна на президентството не се чуват иначе напълно верни аргументи, ала не в името на истината, ами за да се обслужи другият кръг – правилният, добрият, нашият.
Плевнелиев ще използва организираните от него дебати с гражданите, за да накара управляващите да се съобразяват с него, разбра се във вторник (17 септември) на първия от тях, посветен на пазарната икономика. Той затвърди впечатлението, че конфронтацията между президентството и изпълнителната власт е много далеч от края си. Акцентът на събитието беше нетолкова диалогът между институциите, както бе обявено, а промотирането на стопанина на Дондуков 2 в ролята на обществен модератор. Приоритетът на инициативата е да лансира любимите тези на президента и междувременно, ако може, и да насърчи разговора между хората, експертите и ведомствата. Не е съвсем сигурно, че дебатите са ефективен инструмент за оказване на натиск върху изпълнителната власт и парламента от Дондуков 2. Те обаче определено са добър начин за контраудар във войната, която се води в информационното пространство.
Иначе държавният глава се обяви, подобно на БСП, за изработване на национални приоритети, но приликите с управляващата партия се изчерпиха с това. Той наблегна на обичайните свои теми за енергийната либерализация, електронното правителство, стратегията България 2020 и санирането на панелките, като предложи политики, различни от тези на управляващите. Забравил за социалната пазарна икономика, за която се обяви по-рано през годината, Плевнелиев подчерта, че икономиката е много консервативно нещо, тя не се поддава на постоянно политизиране и промяна на приоритетите. Направи сравнение между изграждането на АЕЦ Белене, което струвало 10 млрд., и санирането на жилищата, за което щели да отидат само 1 млрд. лева. Без да вкарва в сметките кредитната активност, доходите, състоянието на икономиката, перспективата за дълга политическа криза и други подробности, той изчисли, че санирането ще повиши цената на жилищата с 15 млрд. лева. Публиката обаче така и не чу защо това не е станало, докато той бе регионален министър.
Показвайки, че не се притеснява от обвиненията, че разделя нацията, държавният глава видя две Българии – една на предприемачи, които нямат нужда от държавните пари и прилагат устойчиви бизнес модели, и още една – на връзкарите. Изброи основните източници за забогатяване на олигархията, без да коментира твърденията, че и самият той е обвързан с такъв кръг.
Президентът реагираше с разбиращо кимване на мненията на присъстващите и дори на критичните въпроси, отправени към него. Към края на дискусията допусна интересна езикова грешка, която много добре илюстрира напрежението между институциите. Припомняйки как Атака провали последното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, той неволно се обърка: Ако този парламент не може да се случи в президентството… извинете, ако този консенсус не може да се случи в президентството…, след което продължи с призивите за съгласие.
Левицата и ГЕРБ не се притесниха да стоварят гражданите си в София с автобуси, но държавният глава потърси по-елегантен подход за намиране на своя аудитория. Сравнително малка част от публиката на президентския дебат бе дошла с ясни идеи, предложения и въпроси. Което е и доказателство, че участието в събитието до голяма степен е било спонтанно и ако е имало подставени лица, те не са взели превес. Защото, независимо дали ни харесва или не, гражданското общество у нас е такова, каквото е. И неговата жажда да изрази житейските си болки пред големеца е по-силна от способността му да участва в подреден и рационален диалог.
