Националните стратегии по неволя бяха извадени от кухите си теоретични рамки, тъй като вече са ключов документ, с който договаряме средствата по оперативните програми с Брюксел. Например реализацията на досегашната стратегия по заетостта бе подкрепена финансово с куп пари от оперативната програма Развитие на човешките ресурси. За изпълнение на мерките по нея в периода 2008-2012-а са изплатени над 761 млн. лева. Десетки хиляди безработни бяха включени във всевъзможни програми за обучения, преквалификации и езикови курсове. Но независимо от всичко пазарът на труда е застинал, безработните се увеличават, а почти всяка работа, минала през бюрата по труда, се оказва временна. В резултат заетите във възрастовия диапазон 15-64 години в страната ни са едва 58.8%, с което се нареждаме сред аутсайдерите на Европа. А по размер на работната заплата отдавна сме си заплюли дъното.
Още служебният социален министър Деяна Костадинова одобри вариант на Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020, в който бе заложено държавата да налее почти 2 млрд. лв. от бюджета и еврофондовете за увеличение на инвестициите в човешките ресурси и за създаване на повече и по-качествени работни места. В първите дни от управлението си кабинетът на Пламен Орешарски вдигна мизата с обещанието, че ще открие 500 хиляди работни позиции. Може би заради това в трудовата стратегия, предложена от социалния министър Хасан Адемов, общият размер на финансирането е повишен до 3 млрд. лева. За седем години с тези средства едва ли ще направим някакъв икономически бум, но поне ще закърпим положението. Ако, разбира се, първо успеем да договорим, а после и да усвоим европейските пари. Защото слабост и на тази програма е, че твърде много се разчита на помощ от Брюксел. За политиката по заетостта в периода 2013-2015-а се чакат около 647.1 млн. лв. от структурните фондове, още 820 млн. лв. са заложени по оперативната програма Развитие на човешките ресурси за следващия програмен период. Какво ли ще се случи, ако бъдем орязани и вземем наполовината? Отговорът е, че вероятно скритата безработица ще подгони 50 процента.
Като цяло в стратегията на Адемов има доста положителни моменти, стига да се намери политическа воля и административен капацитет за прилагането й. Както и далеч повече от заложените пари, тъй като някои от целите й са нездраво оптимистични и очевидно са писани, без да е мислено как ще финансираме израстването си.
Част от приоритетите на стратегията сме ги чели и друг път. Те са интелигентен растеж, насърчаване на по-екологична и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, високи равнища на заетост, социално и териториално сближаване. Огромна част е отделена на приятелството между образованието и бизнеса, което трябва да спре производството на безработни висшисти. Планирана е кредитна система за професионалното образование и обучение, редакция на държавните образователни стандарти по професии. Според експертите търсенето на работна ръка ще се увеличи, ако приоритетно развиваме икономическите отрасли с висока добавена стойност.
Добри, но засега празни са пожеланията за увеличаване на местните и чуждестранните инвестиции, както и за развитие на трудовия пазар в регионите. Естествено, среща се традиционно декларираната подкрепа за малките и средните предприятия, която в държавната й трактовка досега се изразяваше в данъчен и бюрократичен геноцид. Пак ще развиваме зелени, бели и всякакви други цветни работни места. Най-накрая някой се е сетил и за създаването на национална система за прогнозиране на търсенето на работници и служители и за осъвременяването на Националната класификация на професиите и длъжностите, която има архивен вид.
Като приоритетни за пазара на труда са посочени трайно безработните, обезкуражените и младежите. Намеренията са именно тези групи да бъдат стимулирани активно да търсят работа и да повишават квалификацията си. Никой не казва обаче защо досега това не се получаваше. Индивидуалните планове пък за развитие на младите хора, завършващи училище или университет, отдавна са европейска практика, само че младежката безработица, която у нас е над 20%, няма да бъде преодоляна само с консултации.
За насърчителните схеми, чрез които бизнесът да разработва програми за съвместяване на семейния и професионалния живот, също отдавна се говори и почти нищо не се прави. Индустриалните зони и високотехнологичните паркове за научна и изследователска дейност в София, Пловдив, Варна и Бургас със сигурност ще повишат търсенето на квалифицирани служители. Но засега с действията си правителството не показва, че държи особено на развитието им. А и големи инвеститори липсват, защото няма данъчни и законови облекчения.
Бизнесът не бе очарован от законодателната част, която е кът в стратегията на Адемов. От Българската стопанска камара предложиха да се разработи нов Кодекс на труда, както и Закон за насърчаване на заетостта, които да гарантират повече гъвкавост в трудовото законодателство. Според камарата законовата база е тромава и не предразполага към развитие на пазара. Работодателите искат с бюджетно финансиране да бъде изграден електронен регистър с персонални профили на всички български граждани, отразяващи пригодност за заетост, образователен и квалификационен статус. Това обаче едва ли е осъществимо, тъй като е твърде скъпо, а и никой не може да гарантира, че личните данни на 7 млн. българи ще бъдат надеждно съхранени. От БСК определят като изключително амбициозна целта за коефициент на заетост от 76% през 2020 г. на фона на мрачните демографски прогнози за намаляване на икономически активното население.
От своя страна синдикатите смятат, че работата на непълно работно време, заявена като приоритет, ще има пагубен ефект върху набирането на необходимия за пенсия осигурителен стаж. От КТ Подкрепа са в недоумение от оптимизма на стратегията и отбелязват, че в нея няма нито един ред за стимулиране на вътрешното потребление като решаващо за икономическия ръст и заетостта.
