В центъра на София могат да се видят храмове на всички религии, които съжителстват в мир от много години тук, и дават възможност на хората да се срещнат и помолят на своя бог. След Софийската синагога, Румънска православна църква Света Троица и Баня Баши джамия днес представяме Католическата църква Свети Йосиф.
Свети Йосиф е християнска църква, най-големият католически храм в България. Той се намира в центъра на София и е конкатедрала (съкатедрала) на Софийско-Пловдивската епархия заедно с пловдивската катедрала Свети Лудвиг. Храмът се стопанисва от Ордена на Капуцините, основан от Свети Франциск от Асизи.
Историята на храма и на едноименната енория в София започва през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като епископски викарий е изпратен от монсеньор Франческо Рейналди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. През 1878 г. на това място започва строеж на малка църква Свети Йосиф и принадлежащ към нея комплекс със същото име. Още незавършена, през 1880 г., тя е осветена и отворена за служби. Първи енориаши са строителите на жп линия София – Истанбул и многобройните хървати и албанци, занимаващи се с търговия в града. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците-капуцини, колеж и концертна зала.
През 1944 г., по време на Втората световна война, църквата е почти завършена, но на 30 март същата година е разрушена при бомбардировка. Създадена е Фондация Свети Йосиф, която събира средства за възстановяване на енорийския храм, но при комунистическата власт парите изчезват от банката.
Единствената част от сградата, запазена след бомбардировките, е концертната зала, в която повече от 60 години, до построяването на днешния храм, са се провеждали службите. Енорийският дом на свещениците е почти изцяло национализиран от държавата.
На същото място, където е била старата катедрала, при посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002-а е положен първият камък на строежа на нова, по-голяма катедрала. Строежът е подпомогнат от финансовите помощи на католици от целия свят и продължава в периода 2002-2006 г., с известни прекъсвания. Проектът е на арх. Константин Пеев и арх. Стоян Янев.
След като новата сграда на катедралата е почти изцяло завършена, тя е осветена от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано на 21 май 2006 година. Присъстват вярващи от всички католически епархии в България. Събитието е уважено от Българската православна църква в лицето на митрополитите Дометиан Видински, Неофит Русенски и от главния секретар на синода архимандрит Наум. Мюсюлманското вероизповедание в България е представено от заместник-главния мюфтия Шенол Али. На тържествената евхаристия присъстват десетки посланици от католически страни.
Свети Йосиф днес е най-голямата католическа катедрала в България, разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1000 богомолци. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 м, а камбанарията, оборудвана с четири електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява седемметров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи – на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.
От дясната страна при входа се намира иконата на Божието Милосърдие с надпис: Исусе, уповавам се на Тебе!. Тази икона е свързана с набожността към Божието Милосърдие и с явлението на Исус на Света Фаустина Ковалска. При входа се намира и статуята на Дева Мария, която в Лурд през 1858 г. се явява на Света Бернадета Субиру, за да се обяви като непорочно зачената. От другата страна на портата на катедралата са статуите на едни от най-популярни светци в Католическата църква – Света Тереза от Младенеца Исус, боса кармелитка, и Свети Антон от Падуа, францисканец.
При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията.
