Учени от Швейцарското висше техническо училище в Цюрих и университета в Маями смятат, че черните дупки съществуват не само в Космоса, ами и на Земята. Изследователите дори установили емпирично местонахождението им – южната част на Атлантическия океан, съобщиха медиите през седмицата. Според доклада им те представлявали черни фунии, всмукващи вода, отпадъци и живи същества, имали живот от една година и унищожавали всичко попаднало в тях.
Респект към науката, но вместо да търсят доказателства за тезата си в необятната световна шир, специалистите просто можеха да хвърлят едно око на българската политика. Нейните черни смислови дупки се манифестират всекидневно чрез бисерите на обичайните заподозрени.
В студиото на БНТ в четвъртък бившият заместник на Симеон Дянков в правителството на ГЕРБ Владислав Горанов спретна бърз и майсторски анализ на българската народопсихология: Ако те (БСП и ДПС – бел. а.) успяват достатъчно добре да заблудят българските граждани, че на тях им пука за тази държава, значи хората нямат достатъчно добра чувствителност… Строг, но справедлив, както се казва. След реплика на водещата, че провалянето на вота на недоверие от вносителите му е безпрецедентно в българската история, Горанов блесна с особено остроумие: За радост нямаме поне политическите убийства от нашата политическа история. Някъде тук сигурно публиката трябва да изпусне въздишка на облекчение.
Продължават дружеските и не чак толкова закачки между политици и журналисти. Сякаш партийните сплетни не са достатъчни и представителите на медиите трябва задължително да се завлекат в блатото.
Лютви Местан например направи джентълменска забележка към парламентарна репортерка: Радио К2 бяхте, нали? Учудвам се на упоритостта, с която поставяте въпроси, които са получили вече отговори. Бойко Борисов също напоследък препраща топката в полето на свободното слово. След въпрос на водещите на сутрешния блок на Нова защо медиите, свързвани с Пеевски, са го подкрепяли по време на управлението му, той им даде безценен съвет: Като ви дойдат на гости, питайте си ги. Та хич не е учудващо, че при установяването на кворума в парламента за т. нар. дебати за вота на недоверие и председателят на парламента Михаил Миков беше объркан какво точно правят журналистите: Разбира се, има достатъчно представители на медиите, които също фиксират, материализират присъстващите в пленарната зала. А, де, какво последно правят те?
А лингвинистично-философският талант на лидера на ДПС вече привлича немалобройна армия от последователи. Например спортният министър Мариана Георгиева, която, както е известно, е и професор по синтаксис. Медиите вече разказаха за признанията й, че не се е запознала с всички ужасии в министерството си, защото се дозира. Доста щадящ начин за работа, но е разбираемо: Иначе ще изпадна в интровертност на духа, а нямам отпуск за медитиране, защото трябва да се работи. Държавният лев не може да се прикрие със симпатично мастило. Държавната стотинка не може да се инкриминира. Това е.
И за да завършим с хепиенд, ще се спрем на писмото на обикновената протестираща Доника Георгиева към Бойко Борисов, което много прилича на изповед към любимия: В най-критичния момент за БСП – назначението на Пеевски – момента, в който БСП беше нападната и от чужди, и от свои, привържениците и симпатизантите на ГЕРБ стояха на площада, стеснявайки се да признаят, че подкрепят ГЕРБ. А вие стояхте в парламента, стеснявайки се да подкрепите привържениците си на площада. Така хитро БСП успя да раздели хората от техния лидер.
Епистоларната мелодрама продължава с оптимистична визия за бъдещето: Г-н Борисов, хиляди хора чакат само знак от вас, за да излязат на улицата. Хиляди хора ще излязат да подкрепят всяка ваша стъпка – защото ви вярват. Има моменти, в които не съществува полезен ход – но дори и в тези моменти ние трябва да бъдем заедно. Вие в парламента, а ние отвън, на площада – но заедно.
Е, поне имаме доказателство, че политиката, освен разделение и омраза, може да причини и любов.
