Бюрокрацията в България отдавна е придобила такива размери, че вече не е съвсем ясно дали администрацията обслужва гражданите, или те нея. От хората и бизнеса масово се изисква да предоставят информация, която вече е налична в държавните ведомства, въпреки че законът задължава чиновниците да си я осигуряват по служебен път. Измислят се всевъзможни бланки, декларации и удостоверения само и само да се съберат повече такси. Нерядко дори се отказват услуги с неясни мотиви, които срещу съответната сума бързо биват забравяни. На практика отделните институции нямат достъп до информационните масиви на други ведомства. Съвсем малка част от централната администрация е създала условия заявленията за предоставяните услуги да бъдат подавани чрез нейните териториални звена, а нито една услуга не може да бъде заявявана чрез общинските служители. Съвместни дейности на няколко институции пък въобще няма.
Представете си обслужване, при което се обаждате по телефона, казвате какво ви е нужно и в определения нормативно срок получавате по пощата въпросните документи. Без обикаляне и висене по опашки, без попълване на безсмислени молби и заявления, и най-важното – без възможности за корупция. Истинска утопия, нали? Така обаче е в почти всички бели държави.
Какво се случва у нас? Още през миналата година Министерският съвет започна работа по проекта Въвеждане на комплексно административно обслужване за предоставяне на качествени услуги на гражданите и бизнеса. Но не защото изгаря от желание да промени скърцащата бюрократична машина на държавния апарат. Причината е в безвъзмездната финансова помощ от над 2.5 млн. лв. по оперативната програма Административен капацитет. А и парите съвсем не са отишли при чиновниците на Дондуков №1. На 17 октомври 2012-а 84 880 лв. без ДДС са дадени на МАГ Адвъртайзинг за осигуряване на публичност, а на 5 декември същата година е подписан и договор със софтуерната компания Технологика (виж карето) за предоставянето на консултантски услуги по проекта. Той е на стойност 1 680 500 лв. без ДДС и изтича сега, в началото на ноември.
Срещу тлъстия хонорар споменатата фирма набързо е подготвила базисен модел, публикуван за обществено обсъждане точно по време на парламентарните избори през май. След това на 16 юли правителството на Пламен Орешарски го одобри и на негова база подготви промени в Административнопроцесуалния кодекс, които предстои да бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание. Друг е въпросът доколко предложените корекции коренно ще променят работата на чиновниците, след като се броят на пръсти.
С една от тях например се създава легална дефиниция на понятието комплексно административното обслужване. При него услугите ще се предоставят, без да е необходимо заявителят да дава информация или доказателствени средства, за които са налице данни, събирани или създавани от администрацията. Дефиницията определя и кръга от субекти, реализиращи административното обслужване, като в обхвата попадат не само държавните и общинските органи, но и лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.
Всъщност най-ключовата промяна е свързана с разпоредбата на чл.28, ал.3 от кодекса. С нея се въвежда категорична забрана административните звена да изискват информация или документи, които се намират при тях или при друга инстанция, както и задължението да си ги осигуряват служебно. Именно по този начин всички необходими сведения за предоставянето на исканата услуга ще се осигуряват по служебен път. Ще е интересно да видим обаче как подобна мярка ще се приеме от чиновниците, които сега се изживяват като незаменими зад бюрата си?
Друга съществена крачка напред е въвеждането на възможността гражданите да подават своите заявления и да получават съответните документи по електронен път, телефон, факс, пощенски оператори или друго техническо средство. Това също ще е горчива хапка за държавните служители, свикнали да размотават и връщат по хиляда пъти хората, и ще е истинско чудо, ако проработи.
Иначе се предвижда още създаването на единни центрове за предоставяне на информация и услуги, като сроковете се запазят в сегашните рамки.
Всички тези новости, стига да бъдат въведени реално, ще са от голяма полза за гражданите и бизнеса и чувствително ще намалят бюрокрацията. На всичко отгоре занапред не отделните ведомства, а Министерският съвет ще определя таксите за комплексното административно обслужване. За събирането на приходите пък ще се създаде единна бюджетна сметка под контрола на правителството. Идеята е да се види колко са постъпващите в бюджета средства, каква е ангажираността на различните администрации и да се проследи причинно-следствената връзка между предоставяната услуга и заплатената такса. Освен това единната сметка ще позволи да се направи анализ на размера на тарифите, както и да се трансферира част от сумата към лицата и организациите, участвали при предоставянето на комплексната услуга. Ако има участие на общините, възстановяването на стойността на услугите ще се извършва чрез механизмите за взаимодействие между републиканския и общинските бюджети.
Хубаво е, че законопроектът не предвижда преразпределение на събраните пари към централната администрация и специализираните й териториални звена. Те се финансират от държавния бюджет за извършваната от тях дейност, а е налице и законова забрана чиновниците да се стимулират за сметка на таксите.
Така остава само да се надяваме, че Комплексно административно обслужване няма да заприлича на електронното правителство, за което всички говорят, но никой не го е виждал.
