Макар София често да се дава като пример за икономическото развитие на България, фирмите в столицата съвсем не се радват на безоблачно съществуване. Колебания на общите приходи, постоянен спад на платените данъци, но и увеличение на собствения капитал и общия брой заети лица – това е икономическият пулс през 2012 г. на бизнеса в най-големия ни град, съдейки по класацията София Топ 100 на водещата компания за финансов одит и консултантски услуги Актив. Подреждането е направено на базата на информацията, съдържаща се в публикуваните в Търговски регистър годишни финансови отчети на 3325 софийски фирми от различни икономически сектори.
Както БАНКЕРЪ вече писа в предишния си брой, оборотът на 100-те водещи дружества в столицата за 2012-а е над 35.3 млрд. лв., или почти половината от брутния вътрешен продукт на страната. На върха е Лукойл България с приходи от 3.591 млрд. лв., но един по-детайлен анализ на изнесените от Актив данни разкрива доста интересни неща. При все че е на първо място по приходи, ръководената от Валентин Златев компания е на загуба от цели 70.9 млн. лева. Това може да се приеме или като лошо управление на активите, или като отражение на жестоката конкуренция в търговията с горива на дребно и максимално изпилените маржове в сектора.
Същият рецидив впрочем се наблюдава и при следващите две дружества в класацията по оборот – Националната електрическа компания и Булгаргаз, които са на минус съответно с 94 млн. и 113.5 млн. лв., независимо от огромните си постъпления. Обяснението в случая е далеч по-лесно. Двете дружества красноречиво илюстрират плачевното състояние на българската енергетика и основно те се използват като буфер от управляващите за поддържането на ниски цени на тока и природния газ.
За сметка на НЕК и Булгаргаз най-добра печалба от всички фирми в София през миналата година е регистрирал Българският енергиен холдинг (БЕХ) – близо 285.6 млн. лева. Тази структура бе създадена по времето на тройната коалиция с обещанията, че ще може да получи по-добър кредитен рейтинг, а оттам и по-добри условия за привличането на заеми, необходими за рехабилитиране на енергийните ни мощности, намаляване на емисиите въглероден диоксид, изграждане на нови централи, използващи възобновяеми източници, и подобряване на енергийната ефективност. Но реално ползата от БЕХ днес е никаква. Енергийният шампион се оказа едно дублиращо паразитно формирование с високоплатени служители и с единствената задача да събира дивиденти от дъщерните си фирми. Затова и печалбата му е толкова изразителна.
На второ място след енергийния холдинг с положителен финансов резултат от 185.1 млн. лв. се нарежда Държавна консолидационна компания ЕАД, занимаваща се с придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества. Бронзът пък остава за Контур Глобал Марица -изток 3, която е на плюс със 121.19 млн. лева. Тя е собственик на едноименната частна топлоцентрала в комплекса Марица -изток, разполагаща с дългосрочен договор с държавата за изкупуване на произведената електроенергия.
Като цяло общият финансов резултат на 100-те водещи софийски фирми се е увеличил с 32.01%, или от 724.7 млн. лв. е достигнал 956.6 млн. лева. Все още обаче този показател остава далеч от 1.54 млрд. лв. печалба, регистрирана през също кризисната 2010-а.
Логичното следствие от колебливите финансови показатели на фирмите е и намаляването на общия размер на данъците, които получава хазната от тях. Спадът е съвсем отчетлив – 184.6 млн. лв. за 2010-а, 130.161 млн. лв. през 2011-а, за да се стигне до регистрираните през 2012-а 91.4 млн. лева. А иначе най-големият данъкоплатец отново е организаторът на хазартни залагания Еврофутбол. Компанията е платила 30.65 млн. лв. данъци за 2012-а при 31.32 млн. лв. година по-рано. Далеч зад нея с 13.37 млн. лв. отчисления към бюджета се нарежда споменатата вече Контур Глобал Марица -изток 3 АД, следвана от друг букмейкър – Евробет ООД, с 13.122 млн. лева.
Казано накратко, бизнесът в София все още не вижда така дългоочакваната светлина в тунела, но прави всичко възможно да се приспособи и оцелее в неблагоприятната икономическа среда.
