Българското правителство взе решение да внесе 12.36 млн. евро в капитала на Международната инвестиционна банка. Въпросът е защо в ситуация, в която управляващите се опитват да спестят всеки лев и да го пренасочат за запълване на постоянно зейващите дупки в разходната част на бюджета, се гласува милиони да бъдат похарчени за попълване на капитала на банка, базирана в Москва? Най-простият и логичен отговор е: защото България е учредител и акционер на тази международна кредитна институция и ако иска да запази дела си от 9.5% в капитала й, трябва да направи вноските. Правителството ни би могло да си спести подобни разходи, стига да вземе решение, че България излиза от МИБ, и да продаде дела си в нея. Само че и сегашното, и предишните правителства са потвърдили акционерното си участие в МИБ. Нещо повече, през 2012-а, по време на управлението на кабинета на Бойко Борисов, се е провело заседание на съвета на държавите акционери в МИБ, на което е взето решение банката да развива дейностите на пълноценна международна кредитна институция. Според същия документ МИБ ще се придържа в дейността си основно към принципа да работи чрез държавни банки за развитие и чрез банки, концентрирани върху насърчаването на експорта. В България МИБ работи активно с Българска банка за развитие (ББР) и в съответствие с новата концепция й е предоставила 20 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия. Кредитната линия, която е договорена при много благоприятни условия, се използва за финансиране на значителна част от най-изгодната за кредитополучателите програма на ББР – Партньори.
В съответствие с решението от 2012-а на заседанието на съвета на акционерите през юни 2013-а е гласувано капиталът на МИБ да бъде увеличен. Неговият общ размер е 1.3 млрд. евро, а внесената част е 241.3 млн. евро. Решението е държавите акционери да допълнят внесената част от капитала с вноски на обща сума не по-малка от 100 млн. евро. Целта е да се увеличи потенциалът на банката за бъдещо кредитиране и да се създадат предпоставки за повишаване на международния й кредитен рейтинг. Това пък ще й даде възможност да привлича средства от международните пазари на по-ниска цена. Според анализи на българското финансово министерство тази политика ще й позволи да намали лихвените нива, при които ще има възможност да финансира проекти, в това число и в България.
