В центъра на София могат да се видят храмове на всички религии, които съжителстват в мир от много години тук, и дават възможност на хората да се срещнат и помолят на своя бог. След Софийската синагога, Румънска православна църква Света Троица, Баня Баши джамия, Католическата църква Свети Йосиф и Руската църква днес представяме църквата Света София.
Света София е православна църква в центъра на българската столица. Тя е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.
Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.
Историята на София е тясно свързана с храма Света София, който подобно на Света София в Константинопол е посветен на Премъдростта Божия – едно от имената на младия Исус Христос.
Това, а не изхождащото от него име на мъченицата София, става и названието на града от ХІV в. нататък.
Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици (част от останките на построената през II век арена са в непосредствена близост под сегашния Хотел Арена и Гьоте институт) и сред източния езически и християнски некропол на Сердика. Вероятно е предназначена да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар). Построяването на тази, а не е изключено и на следващата, църква на това място едва ли е станало без одобрението и подкрепата на император Константин I Велики, който често е отсядал в града.
Най-старата по-голяма църква на същото място, чийто под с римски мозайки е запазен до днес, е базилика от средата на 4 век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор. В средата на 6 век църквата е така пострадала от нашествията на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост. Смята се, че оттогава вече над 1400 г. тя неотменно носи това име. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци, произхождащи от тези кавказки земи. След 809 г., когато хан Крум включва Средец в държавната територия на България и особено след покръстването ?, през цялото българско средновековие храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква. Той е и обичайно място за погребения поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (12-14 век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.
След османското нашествие базиликата е превърната в джамия – издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква).
Отново през 1818 и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната на склад и се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на руските освободители на генерал Гурко.
Църквата днес няма камбанария.
Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930-а. На 21 септември същата година църквата е осветена. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на проф. Богдан Филов и арх. Александър Рашенов. През 1955-а храмът, както и другата по-стара от нея сграда, оцеляла от римската епоха на Сердика – ротондата Св. Георги, е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Археологическите проучвания, а и случайни изкопи, непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 80-те и 90-те години църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ? фасада е изграден главният официален мемориал на България – Паметникът на Незнайния воин (Вечният огън). Тогава най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
Днес базиликата Света София е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
Църквата Света София е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
