Премиерът на Турция Реджеп Ердоган обяви дългоочаквания пакет от реформи, които имат за цел да укрепят демокрацията в страната и да помогнат на Анкара да продължи помиряването с Кюрдската работническа партия. Решението дойде след призивите на ЕС за промени, към които южната ни съседка се опитва да се присъедини. Самият Ердоган определи плана като исторически момент, но външните оценки са повече от предпазливи. По всичко изглежда, че Анкара се стреми да разпръсне малко демократична магия върху различни части на обществото в момент, когато Турция навлиза в предизборен период. Поне на първо четене мерките изглеждат насочени предимно към кюрдския проблем, но той съвсем не е единствен.
Планът облекчава десетилетните ограничения за кюрдския език, отменя забраната за използването на кюрдската азбука и позволява на частните училища да преподават кюрдски език наред с турския. Премиерът оповести също така, че ще обмисли промени в действащите изисквания за политическите партии. Осигуряването на държавна субсидия за формации, които имат подкрепата на 3, а не на 7% от избирателите, леко ще балансира полето на политиката. Започването на дискусия за изборната система и спорния праг от 10 на сто за влизане в парламента може да се окаже важна стъпка, в случай че от обсъжданията произлезе споразумение.
Ердоган обеща да разшири свободата за демонстриране, но методите, използвани за разпръсване на мирни митинги, подсказват, че нетърпимостта на властите към несъгласието не се е променила особено. По време на пресконференцията на турския премиер не беше дадена възможност за задаване на въпроси, а няколко медии не получиха акредитация. Международни правозащитни организации определят Турция като най-лошото място за журналистите. Следващия месец Брюксел трябва да публикува годишния си доклад за напредъка на страната в усилията за присъединяване към ЕС, чието съдържание ще е от основно значение за подновяването на процеса, замразен преди три години. Наблюдатели обаче изтъкват, че свободата на словото е особен източник на безпокойство в Брюксел.
Междувременно Ердоган направи някои отстъпки и към християнското малцинство в Турция – друга сфера, която буди притеснението на Евросъюза. В това отношение пакетът с реформи е чудесно съобразен с предстоящите президентски избори догодина. Всичко, което е включено в него, е внимателно претеглено, така че да не предизвиква негативни реакции. Доказва го и предвижданото премахване на забраната за жените да носят ислямски забрадки в държавни институции, за да се отговори на исканията на електората и по-точно на обикновените религиозни хора.
Ердоган използва по-помирителен тон от този, който слушахме през последните месеци, защитавайки постиженията на кабинета си. Но видимо липсва усещането, че се е поучил от неотдавнашните размирици. Макар че обеща наказания за онези, които се бъркат в начина на живот на другите, той не направи много, за да разсее схващането, споделяно от мнозина, че управляващата партия се опитва да прави именно това. Продължаващата тенденция за прехвърляне на отговорността и стоварване на вината за недостатъците на местната демокрация върху останалите политически формации предполага, че Ердоган още не иска да признае собствения си принос за поляризацията в турското общество.
Предпазливите надежди сега са, че представеният пакет е повратна точка – когато кранчето на демократизацията е пуснато и останалата половина от чашата ще бъде напълнена. Успехът или провалът на политическо балансиране на Реджеп Ердоган вероятно ще са решаващи както за мирните преговори с кюрдите, така и за европейските надежди на Анкара.
