До края на октомври ръководството на Национална банка на Гърция трябва да постигне споразумение с генералната дирекция по конкуренцията, водена от комисар Хоакин Алмуния, за това кои свои дъщерни дружества да продаде. Според финансисти, разполагащи с информация от кухнята на преговорите, мениджмънтът на НБГ почти се е примирил с факта, че ще трябва да продаде дъщерните си дружества в Сърбия, Македония, Румъния и Албания. Голямата битка е гръцката банка да запази мажоритарния пакет акции (60%) в турската Финансбанк и в Обединена българска банка.
Продажбата на дъщерни дружества в чужбина е стандартна процедура, през която минава всяка една европейска кредитна институция, получила държавна помощ, за да укрепи финансовото си състояние. От чуждестранните банки, които имат свои поделения у нас, подобни операции бяха принудени да извършат белгийската Кей Би Си и германската Байерише Ландесбанк. Кей Би Си разпродаде голяма част от поделенията си в Източна Европа, но успя да се пребори и да запази кредитната си институция у нас СИБАНК, като обяви, че за нея това е стратегическа инвестиция.
Байерише Ландесбанк обаче бе принудена бързо да продаде МКБ Юнионбанк, която стана собственост на Първа инвестиционна банка. За да бъдем точни, продажбата бе извършена от лондонското й поделение Байерн ЛБ – собственик на унгарската Мадиар Керешкеделми Банк, която от своя страна притежаваше МКБ Юнионбанк. Сега купувачи се търсят и за самата унгарска кредитна институция.
По същия този път ще бъдат принудени да минат гръцките банки, които през май 2013-а получиха от Гръцкия фонд за финансова стабилност помощ в размер на общо 25 млрд. евро. От тях най-много пари – около 8.5 млрд. евро, влязоха в капитала на НБГ. Юробанк, която притежава българската Пощенска банка получи 5.83 млрд. евро, а Пиреосбанк взе близо 6.84 млрд. евро финансиране. За разлика от първите две кредитни институции обаче, Пиреосбанк успя да попълни голяма част от недостигащия й капитал, като привлече частни инвеститори. Затова към нея няма изисквания за продажба на дъщерни дружества.
Според някои банкери ключов момент за трите гръцки банки ще бъдат резултатите от анализите на кредитните им портфейли, които също ще излязат през този месец. Те ще покажат каква част от раздадените заеми трябва да бъдат извадени и отделени в дружества, създадени специално за управлението на проблемни кредити. След това ще се уточни каква допълнителна рекапитализация трябва да получи от фонда за финансова стабилност всяка от четирите банки. Прогнозите са, че тази операция ще глътне още 25 млрд. евро, които са налични във фонда. Познавайки уменията на гърците да увъртат и да отлагат всяко едно решение, което им се струва неизгодно, нищо чудно и до края на годината да не е ясно кой, какво и кога трябва да продава.
