Щатските държавни ценни книжа останаха сравнително стабилни, въпреки че страната се намира в политическа клопка, която принуди стотици хиляди държавни служители да излязат в неплатен отпуск. Американското правителство и голяма част от държавните структури на практика спряха работа, докато двете камари в Конгреса изгладят противоречията си по няколко важни закона. Един от тях е за реформата в здравеопазването – Obamacare, подкрепяна от демократите. Доминираната от републиканците Камара на представителите иска отлагане на въпросната реформа и докато не се постигне съгласие с демократите, САЩ са обречени да губят стотици милиони долари дневно. Според проучване на агенция Блумбърг, ако правителството не работи в продължение на една седмица, от БВП на страната ще бъдат изтрити 0.1 процента. По същия начин стои въпросът за тавана на дълга. Поредният краен срок за вдигането му изтича на 17 октомври. В момента той е 16.7 трлн. долара и ако не бъде увеличен, правителството ще се окаже на ръба на фалита.
На този фон доходността по дългосрочните книжа с падеж след десет години се запази на нива около 2.63% – близо до най-ниските стойности за последните почти два месеца. Петгодишните щатски облигации се търгуваха около 1.38% срещу повече от 1.80% в началото на септември. Тази тенденция отразява очакванията на инвеститорите, че икономиката на САЩ ще увеличи темпа си на растеж, а Федералният резерв ще премине плавно към курс на рестриктивна парична политика.
Пазарите на държавен дълг сред водещите държави в еврорегиона по нищо не се различаваха от американските. След като достигнаха най-ниското си ниво на доходност за последните два месеца – около 1.76%, германските книжа със срок до падежа от десет години обърнаха посоката и в края на седмицата се търгуваха при стойности над 1.82 процента. Една от причините за разпродажбите и по-ниските цени на дълга са добрите резултати за продажбите на дребно в еврозоната през август, което е сигнал за оздравителен процес в икономиката на региона.
Междувременно Европейската централна банка проведе на 2 октомври поредното си официално съвещание за паричната политика. На него бе взето решение за запазване на лихвите. Президентът на ЕЦБ Марио Драги подчерта, че той и колегите му ще следят внимателно състоянието на паричните пазари и при необходимост ще използват адекватните инструменти за осигуряване на ликвидност в банковата система. Появиха се и различни спекулации около нови дългосрочни операции по рефинансиране на търговските банки, провокирани от възможността Федералният резерв да намали стимулите за щатското стопанство, което би повишило лихвите на междубанковия пазар. Този въпрос обаче тепърва ще търпи развитие, тъй като първите дългосрочни заеми, които ЕЦБ отпусна на банките, изтичат през второто полугодие на 2014-а.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
