Стабилност и промяна – с тези две взаимно изключващи се определения професорът по политически науки от Нюйоркския университет Джошуа Тъкър описа парламентарните избори в Австрия на 29 септември. Стабилност – в смисъл, че за пореден път утвърдени политически сили като левоцентристката Социалдемократическа партия и десноцентристката Народна партия получиха най-висока подкрепа и вероятно ще продължат да управляват в коалиция, както в продължение на 42 от последните 68 години. Промяната пък идва от изборните резултати на другите политически формации, които предполагат разместване на пластовете сред австрийския електорат.
Социалдемократите на Вернер Файман спечелиха 26.82% от гласовете на избирателите – с 2.5% по-малко, отколкото на предишния вот. А коалиционните им партньори от Народната партия, водени от Михаел Шпинделегер – 23.99%, което е с 2% по-ниска подкрепа и е най-слабият им резултат от 1945-а досега. Следователно, ако те отново решат да си партнират, мнозинството им ще е доста крехко и изобщо няма да е широка коалиция.
Това трябва да е сигнал за събуждане, коментира изборите Шпинделегер, който е и заместник канцлер на Австрия. Той допълни, че не може да направи коалиция по същия начин, както и преди, все едно нищо не се е случило. Файман пък заяви, че предпочита да поднови съдружието с Народната партия.
Всъщност Социалдемократическата партия е в по-неизгодна позиция от Народната заради резултатите на другите политически сили, успели да влязат в парламента и най-вече на Партията на свободата с лидер Хайнц Кристиан Щрахе. Тя спечели 20.51% от гласовете – най-много от 1999-а, когато неин водач бе покойният вече Йорг Хайдер и когато участва в правителството на Народната партия, съставено през 2000 година. Този резултат отрежда трето място на националистите, които искат по-малко имигранти и излизане на Австрия от еврозоната. Четвърта е Партията на зелените с рекордно високите 12.42% от вота. В новия парламент на страната има и двама нови политически играчи. Единият е евроскептичната либерална партия Екип Стронах за Австрия на канадския милиардер от австрийски произход Франк Стронах , получила 5.73 процента. Другият е проевропейската либерална група, подкрепяна от бившия шеф на строителния концерн Щрабаг – Ханс-Петер Хазелщайнер, с 4.96 процента.
Именно тази конфигурация има предвид професор Тъкър, когато говори за промяна в Австрия. За него най-голямата изненада е успехът на неолибералите на Хазелщайнер и техните близо 5% от подадените гласове въпреки слабото присъствие на партията в телевизионните предавания и във вестниците.
В предизборната си кампания Файман и Шпинделегер воюваха един срещу друг, но като за шоу. Социалдемократите искат да се въведе по-висок данък за най-богатите, да се намалят налозите на хората с ниски и средни доходи, а също – повече детски градини и реформа на образованието. Консерваторите пък настояват за увеличение на заетостта, като се облекчи бизнесът с по-ниски данъци и по-слабо регулиране и са срещу налозите на Файман и задължителните детски градини. И двете партии обаче одобряват начина, по който германският канцлер Ангела Меркел управлява кризата на дълга в еврозоната и разчитат на зелените, когато е необходимо парламентарно мнозинство от две трети, за да се ратифицират законодателни инициативи. Така че, ако този път Народната партия избере да не управлява заедно със социалдемократите, тя трябва да се коалира с Партията на свободата и с някоя от двете нови неолиберални формации. Което автоматично ще постави под съмнение линията на правителството по отношение на европейските партньори. От друга страна, възможностите на Социалдемократическата партия са още по-ограничени, защото тя твърдо отхвърля коалиция с Партията на свободата и единственият й естествен поддръжник са зелените.
Политически наблюдатели отбелязват, че точно липсата на алтернатива за социалдемократите подтиква консерваторите да бавят топката, за да качат цената си и да получат по-големи изгоди от коалиционния пазарлък. Но във всички случи поредната широка коалиция ще е под натиск да реформира образованието, здравеопазването и пенсионната система. Защото, при все че Австрия е сред държавите с най-ниска безработица и най-висок растеж в Западна Европа, системите й за данъчно облагане и социално осигуряване са неефективни, твърди ОИСР.
