Състоянията, в които отказва да изпада спортният министър Мариана Георгиева, оставиха на заден план отчета й за стоте дни управление в най-неконтролируемото държавно ведомство. В опит да докаже, че то е тръгнало в правилната посока след глазурата без пълнеж, завещана от предшественика й Свилен Нейков, Георгиева сервира поток от мисли, гарнирани със синтактични украшения, натуралистични примери и на моменти откровен нонсенс. Но така и не успя да убеди, че има работещ модел за развитието на спорта, въпреки че използва гръмки и колоритни лозунги от сорта на: Държавният лев не може да бъде укрит със симпатично мастило! и Никой не може да инкриминира държавната стотинка!. Всъщност философията й бе обобщена с още по-неясната откъм съдържание реплика – да се обнови, актуализира и възстанови естествената диалектическа взаимовръзка по хоризонтала и вертикала между субектите на спорта. Как точно ще бъде нареден пъзелът между държавата, общините, федерациите, клубовете, състезателите и треньорите сигурно разбира единствено министър Георгиева. Но е факт, че през първите 100 дни от режима си тя не доказа, че работи в правилната посока и показва видими неща на обществото.
Без обществена и парламентарна дискусия, дори без официални обяви на сайта на министерството,
набързо бяха преформатирани ръководствата
на Академика 2011, Националната спортна база, Българския спортен тотализатор и спортна база Белмекен. Впоследствие тихомълком бяха отпратени и началниците на стадион Васил Левски и зала Арена Армеец. И това в рамките само на три месеца, което е рекорд за интензивност на кадрови рокади. Нито един от вече бившите управители не бе уличен във финансови нарушения, те не бяха забъркани в корупционни скандали, така че професионалната етика изискваше да им се даде картбланш от 100 дни, който получи самата Георгиева. Вместо това, в двете дружества – Академика и Националната спортна база, към които се числят държавни активи за 250 млн. лв., бяха назначени доста спортни фигури. Марио Примджанов например пък бе шеф на Националната спортна база преди десетина години. Името му бе свързвано със скандални сделки и спорно отдаване под наем, но получи нов шанс за изява и първото нещо, което направи, бе да развърти метлата на стадион Васил Левски и в зала Арена Армеец. От националния стадион безславно си тръгна управлявалият 29 години Антон Попов, а Иван Драндийски и Борислав Велков бяха натирени от Арена Армеец, при все че залата отчита добри финансови резултати.
Още по-странна бе двойната рокада в Академика 2011, където изпълнителният директор Асен Асенов се задържа едва 45 дни. Същият Асенов в периода 1992-2007-а управляваше Зимния дворец и го превърна в търговски център с развлекателни зали, заведения и ресторанти. Въпреки това той пак получи длъжността, но бе отпратен скоропостижно. Не останах доволна от 45-дневното управление на новия шеф на Академика и заради преследване на това състояние на духа ми да съм доволна, трябва да се работи, обясни мотивите си министър Георгиева. Тя говори и за двете чалготеки, съжителстващи със Зимния дворец, и стигна до извода, че там се правел бизнес, не спорт. Интересно защо тогава изобщо бе назначаван Асенов, който е един от
основните инициатори за комерсиализацията
на обекта?
Пикантно бе да научим също така, че на Белмекен порция свинско със зеле струва 12.80 лв., там има 3-4 готвачи и 45 души щатен състав, който бил като на пансион. Но едва ли тези хора са виновни, че базата се пълни на 20 процента. И абсолютно нормално е, когато една федерация сключи договор за ползване на съоръженията, да бъде регламентирано колко и в какви часове ще тренира. Защото по същото време вероятно и други гости искат да ползват терените и съоръженията.
Без излишни обяснения светкавично бе подменено и ръководството на Българския спортен тотализатор. За председател на управителния съвет бе избран легендата на щангите ни Нораир Нурикян, което може би е добре за финансирането на спорта. Фактът обаче, че всички служители в централното управление ползвали служебни автомобили с карти за безплатно гориво, не е достатъчен като доказателство за лошо управление. Мариана Георгиева посочи, че нямало следа как и по какъв критерий са давани парите за федерациите. Но нали за тази цел съществува процедура, наречена ревизия?
Твърде дискусионна е и кадровата политика по отношение на новите назначения. Бойко Бойчев, който първо влезе в новия управителен съвет на тотото, последователно бе номиниран за управител на зала Арена Армеец и стадион Васил Левски. Бойчев ни бе представен като финансист, работил в Министерството на финансите, но дори Гугъл не знае нищо за него. А човекът трябва да е изявен икономически и управленски гений, за да може едновременно да надзирава тотото и да ръководи успешно двата ни най-големи спортни обекта.
Политиките на спортното ведомство към съоръженията и базите засега се изрязяват в грандиозни, но илюзорни обещания и малко реални действия. Спортният министър неотдавна заяви, че правителството има амбициозни намерения да изгради поне един
мултифункционален спортен център
nbsp;
с тенис корт, плувен басейн, терени за футбол на малки вратички, игрища за волейбол и баскетбол във всички общини. За целта ще са необходими десетки, дори стотици милиони, а в това състояние на държавата е очевидно, че няма кой да ги отпусне. Несериозно е министър да казва и че по груби и лаишки сметки новият национален стадион с капацитет около 33 хиляди зрители щял да струва 100 млн. евро. В спортното ведомство работят достатъчно експерти, за да не се правят лаишки изказвания. Всеки средностатистически футболен фен може да пресметне колко струва нов стадион. Например бижуто в Торино – Ювентус Стейдиъм, излиза на цена 3000 евро за зрителско място като това е възможно най-скъпото строителство. Друг е въпросът, че никой не вдига национален стадион за едва 33 хиляди души. За сравнение – Унгария ще разруши стадион Ференц Пушкаш в Будапеща и на негово място, ще построи национален стадион с капацитет 65 хиляди места и Олимпийски спортен парк за общо 300 млн. евро. Това е обоснована инвестиция, а в нашия случай става дума за нерентабилен компромис.
От друга страна, стъпка напред за новото ръководство на спорта ни е започналият мащабен ремонт на Зимния дворец и планираната реконструкция на две от най-големите спортни училища в държавата. Но засега нещата по-скоро се правят на парче, а за подобряването на спортната инфраструктура все пак е необходимо да се следва целенасочена програма.
