Какво ни говорят числата? За парламента – хем 11%, хем 20% подкрепа? За Министерския съвет – някъде около 20-23 на сто. За еврокомисаря Кристалина Георгиева – първото място в класацията на гражданите. Столичният кмет и президентът – на втора и трета позиция. Премиерът пък – ту в първата петица, ту на прага да изпадне от десетката. Другите проценти едва ли някой е запомнил…
За кой ли път социологическите агенции ни заливат с противоречиви данни, от които така и не става ясно имат или нямат подкрепа институциите. И понеже разликите са повече от очевидни, остава съмнението, че разминаването е нарочно. За да може публиката лесно да открие единствената прилика. А тя прозира във всички статистики напоследък и свежда управлението в страната до един- единствен модел. Каквато и подкрепа да имат политическите партии у нас, в парламента винаги попадат четири. Ако не е Атака, ще е Реформаторският блок. Ако не е дясното, ще е Националният фронт за спасение на България (НФСБ). Или която и да е друга млада надежда с достатъчно висока обществена подкрепа. С други думи, властта пак ще се крепи от последния на опашката, а гласоподавателят отново ще се чуди кое ще бъде по-малкото управленско зло.
Нека си представим например, че на следващите избори Атака (която натрупа доста негативи) отпадне от надпреварата и отстъпи мястото си в Народното събрание на Реформаторския блок. Едва ли някой се съмнява, че при подобен сценарий ГЕРБ ще пропусне възможността да се сгоди с десницата, а тя от своя страна – да върне позициите си в управлението с помощта на най-голямата парламентарно представена сега партия. Почти сигурно е, че сегашните дрязги между ГЕРБ и реформаторите ще бъдат изгладени и забравени, щом се стигне до разпределяне на министерски постове и други удобни кресла в държавната администрация. Само че тогава кворумът в Народното събрание отново ще е на кантар, а зависимостта на властта ще има и съответната цена. Дори да предположим, че ГЕРБ и Реформаторският блок съберат стабилно мнозинство, къде е гаранцията, че собственото им разбирателство няма да виси на косъм? И тъй като добре познаваме крехката душевност на бившия ни премиер, е твърде вероятно пак да се играе драмата Сърдитко Петко – празна му торбата.
Другият възможен сценарий е атакистите, които сега крепят мнозинството, да бъдат заменени от конкурентния НФСБ, но той едва ли ще предложи алтернатива. Най-много да отвори пазара за ново партийно наддаване. Който и да попадне на почетното четвърто място, трудно ще остане независим, след като ще си има работа с обиграни управленци като ГЕРБ, БСП и ДПС. Затова пък схемата няма да мръдне и ще обслужва партиите на власт поне още един мандат.
При това положение социолозите или не проявяват достатъчно въображение, или политическото статукво е просто неизменна част от статистиката.
