Българският парламент винаги е имал ниско доверие. Без изненада, последното проучване на Галъп интернешънъл му отрежда последното място сред институциите с 20% одобрение. (Още по-прясно проучване – на Алфа рисърч сведе числото до 11.) Впечатляващото е, че дори вярващите в съда са повече – 23 процента. За тази традиция значение има както работата на депутатите и нелицеприятните сцени, разиграващи се в бялата сграда, така и фигурата на председателя на Народното събрание.
Разбира се, предишният 41-ви парламент, който приключи работата си с рейтинг под 10%, не постави летвата особено високо. Мнозинството гласуваше под команда, бе дистанционно управлявано и си остана анонимно до самия край. Роенето на независимите депутати бе обичайна практика, Цецка Цачева нямаше авторитет и като орлица пазеше премиера и министрите от неудобни въпроси.
Изглежда, и Михаил Миков не съумява да поправи нещата в последните месеци. Предложението за предсрочното му освобождаване, което беше отхвърлено през седмицата със 110 гласа против, 81 – за, и 0 – въздържали се, беше удобен повод да се припомнят негови гафове и спорни решения. От ГЕРБ избраха да акцентират само върху два от тях. При липсата на реални дебати за вота на недоверие искането за оставката се превърна в техен заместител и дойде гарниран с обичайните остри речи и политически противоборства.
Според Цвета Караянчева от ГЕРБ парламентарният шеф е нарушавал системно законите и не е в състояние да оправдае дори доверието, което собствената му парламентарна група му е гласувала. Има много грешки в работата на този парламент и на това председателство. Трудно му е на г-н Миков да управлява парламента, защото от едната страна получава сръчкване в ребрата, от друга страна – ритане в кокалчетата, заяви тя.
Отново ще се занимаваме с един напълно безмислен, поради което и безполезен дебат. Това може да доведе само до един резултат – продължаващо спадане на доверието в Народното събрание, криза на държавността, отклоняване от проблемите на хората в страната, нерешаване на онези задачи, които стоят пред Народното събрание, коментира Младен Червеняков. Единственото, което стои зад искането за предсрочно освобождаване на председателя, е политическото безсилие и отчаяние, което изпитвате от повече от 100 дни, обърна се в пленарната зала към ГЕРБ лидерът на ДПС Лютви Местан.
Мотивът за отстраняването на парламентарния шеф беше решението му от 26 септември квесторите да преброят опозиционните депутати в залата, без те да са се регистрирали, за да осигури кворум. Казусът е спорен, като и експертите са разделени дали той е имал това право. И да е имал обаче, решението му да глоби ГЕРБ за неявяване на работа, при все че те са осигурили кворума на заседанието, беше явен нонсенс.
Вторият случай, върху който наблегнаха от ГЕРБ, беше едноличното разпускане на парламента за ден след вечерта на сблъсъци край Народното събрание. Тогава юристът безпрецедентно, от телевизора, призова депутатите да не ходят на работа – нещо, за което нямаше право, въпреки че ситуацията бе наистина извънредна. По правилник заседанията могат да се отменят само след гласуване в зала.
Но опозицията спокойно можеше да атакува председателя на парламента и за доста други неща. Като се започне от препоръките, които той раздаде на журналистите през юни, когато не му хареса как те отразяват протестите: Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на случващото се около Народното събрание допринася за ескалиране на напрежението. Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист. Тогава думите му възмутиха журналисти и неправителствени организации, но това нямаше особен ефект и не последва извинение.
Друга черна точка в актива на парламентарния председател беше демонстративното му намерение за затваряне на НЦИОМ. Само две седмици преди това държавните социолози бяха обявили, че 65% от българите не одобряват работата на парламента и че 58% подкрепят протестите. Дали тези две неща са свързани, може само да се гадае, но решението не беше предшествано от никакви дебати и имаше доста неубедителни мотиви. Иначе НЦИОМ винаги е имала репутация на зависима от управляващите агенция. И макар да предвиждаше разпускане на центъра, Миков уволни дисциплинарно шефката му Лидия Йорданова. Някои изтълкуваха разправата със социолозите и като послание за другите ведомства – как непокорството и пристрастията към предишната власт могат да се санкционират.
Друго спорно решение на председателя беше да свика Народното събрание на извънредното заседание заради ветото на президента за бюджета чак на 30 август – дни преди края на почивката на депутатите. В парламентарния правилник пише, че в случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция или не. Всъщност тук големият залог беше тъкмо депутатската ваканция. ГЕРБ искаха да я провалят и съответно настояваха Миков да насрочи извънредното заседание седмица след постъпването на тяхното искане. Парламентарният шеф пък желаеше колегите му да си починат от стреса, който им докараха протестите. Съответно и прочитът му на текста в правилника бе, че самото насрочване на заседанието трябва да стане не по-късно от 7 дни, но че то може да се проведе, когато той си го насрочи.
Ето такива юридически врътки, хватки и интерпретации рушат доверието в парламента и реанимират председателския дух на Цецка Цачева. В сряда, когато парламентът отхвърли предложението за оставката на Миков, на опозицията й бе видимо трудно да представи тезата си убедително. Ала това не е голям успех за управляващите. И лично за Михаил Миков…
